Джон Кларксън - Единствен изход

Но засега всичко ставаше на тъмно. Девлин не можа да види добре нахлуващите в зоната части на Сините барети. Единствените различими шумове бяха гласът на Крейтън и статичното пращене на персоналните радиостанции.

Зад сцената на бойните действия, в Скотланд Ярд, в щаба на Отдела за специални операции на Олд стрийт и в техния тренировъчен център в Липет Хил, положението беше съвсем различно. От многобройни приемници се изливаше поток от съобщения. Куп старши офицери във всеки един от тези щабове отговаряше на въпросите и наблюдаваше операцията. Едва ли някой си правеше илюзията, че всичко тече безпроблемно. Много лесно всичко можеше да се превърне в пълен хаос. Над двеста тежковъоръжени мъже с изопнати нерви се движеха из тъмните участъци и улици в район, който никой не познаваше достатъчно.

Някъде, далече в тъмната нощ, в продължение на няколко секунди зави полицейска сирена, после замлъкна. Девлин си представи как хората над него са стиснали зъби от безсилие, в очакване дано сирената замлъкне. Той се усмихна. Нечий задник щеше да пострада. Но той остана доволен, че сирената бе прозвучала. В зоната беше станало прекалено тихо. Сякаш някакъв звяр, крачещ из джунглата, беше накарал птичките да замлъкнат. Но много скоро обичайният за един градски пейзаж шум се възстанови. По някакъв странен начин това понижи напрежението и позволи на Девлин да се отпусне и да се съсредоточи. Той се облегна на тъмната, влажна тухлена стена и продължи да наблюдава и да се ослушва.

Чу как Крейтън изброява няколко обекта и реши, че това са местата, блокирани от неговите части. Девлин прецени, че скоро зоната щеше да бъде затворена от север, запад и юг. Така неблокирана оставаше само източната страна на склада, ограничена от канала. Зачуди се дали Столичната полиция разполага с полицейски лодки. Те можеха да се използват за патрулиране по водните пътища и в този случай — за предотвратяване на бягство в източна посока. Всъщност, Столичната полиция наистина разполагаше с плавателни съдове, но за това се бяха сетили прекалено късно. Преди всичко те патрулираха по Темза и в момента две моторници с мъка си пробиваха път през лабиринта от канали, за да се доберат до Хакни.

Девлин забеляза някакво раздвижване в началото на улицата, където беше паркиран червения сааб на Мислович. Той проследи как югославянинът слезе от колата заедно с един дребен човек, облечен в мръсни сини джинси и яке на бели и сини карета. Девлин фокусира бинокъла си и забеляза, че дребният мъж носи светложълта платнена чанта, преметната през рамото му, с името и фирмения знак на Сайкъл Месинджър Сървис. Това беше Боби, идиотът от главната квартира на Мислович.

Боби постоянно кимаше, докато Мислович му говореше нещо. Девлин видя как Мислович нежно го обърна към входния портал на склада откъм улицата, потупа го по гърба и го побутна да върви.

Зенко се обърна към Мислович.

— Не мога да повярвам, че оставяш всичко това в ръцете на един кретен.

— Млъкни. Той е страхотен.

Мислович, Зенко, Крейтън, Уолдрън, ярдитата на Оливър, както и неколцина от бандата на Мислович наблюдаваха как Боби се приближава решително до вратата, отваря я и влиза вътре. Зловещо спокойствие и тишина настанаха, когато момчето изчезна зад притварящата се врата.

Девлин трябваше да се пригоди към влагата и студа. Липсата на движение не му позволяваше да генерира достатъчно телесна топлина. След като всичко беше така утихнало долу, на дванадесетина метра височина той се чувстваше, сякаш бе съвсем сам. Дори пращенето на радиостанциите горе на покрива замлъкна.

Хората на Мислович чакаха в колите си, чиито двигатели бръмчаха тихо. Крейтън с още над двеста полицаи в района също чакаше. Ярдитата, скрити в двата края на карето, също чакаха. Единственият признак за присъствието им беше леката миризма на марихуана, която се разнесе, след като един от тях запали цигарето си.

Оливър беше поставил извън склада само един пазач, за да не разтревожи Мислович. Пазачът стоеше сам и сякаш никак не му се искаше да е там.

Вътре в склада също беше много тихо, но по-светло, отколкото на улицата. Оливър беше включил голите луминесцентни лампи по тавана. Искаше хората му да имат добра видимост.

Когато Боби стигна до склада, той каза на мъжа отвън, че носи пратка за господин Оливър. Понеже изглеждаше съвсем безопасен, той го пусна да влезе. Беше толкова кльощав, длъгнест и странен на вид, че никой не можеше да заподозре никаква заплаха в негово лице. Той пристъпи в приземния етаж на склада и се огледа. Близо до вратата стояха двама пазачи. Единият от тях постави ръка на гърдите му, а другият прегледа куриерската му чанта и го претърси. След като привърши, той му каза: