Джон Кларксън - Единствен изход

Крейтън чевръсто скочи от кабината, зареден с енергия. Студеният вечерен въздух и ситният дъжд не бяха му подействали. Той закрачи през полето към групата мъже, които го чакаха. Уолдрън тръгна след него, въпреки че не беше сигурен какво трябва да прави в този момент. Знаеше, че изведнъж беше станал безполезен. Той си бе изиграл ролята — неговата роля, според плана на Девлин. Прищя му се дори да прескочи до близката кръчма и да му удари едно уиски, докато всичко свърши.

Уолдрън погледна часовника си. Беше пет без десет. Пресметна, че не им оставаше много време да се доберат до мястото, преди да пристигне колата на Мислович.

Крейтън беше посрещнат от главния началник-група на участъка в Хакни, от главния тактически съветник по специалните операции и от екип от трима мъже от Сините барети, екипирани с бронебойни жилетки. Двама от сините барети носеха карабини „Х&К“, а третият държеше специално, заплашително на вид оръжие за борба с масови безредици.

След пет минути Крейтън беше издал заповеди на всички, които имаха нужда от тях и се затича към необозначената камионетка, която щеше да закара него, помощника му, главния тактически съветник и тримата телохранители от Сините барети на избрания наблюдателен пункт.

Крейтън премина на бегом покрай Уолдрън и извика:

— Хайде с нас!

Твърде късно е да се скрия в нощта, помисли си Уолдрън.

Крейтън и неговият антураж бяха направили същия избор като Девлин. На тях обаче не се налагаше да се катерят по противопожарната стълба. Те направо влязоха в сградата и се изкачиха по вътрешната стълба, водеща до покрива. На Девлин едва му стигна времето да прескочи парапета и да се спусне малко по противопожарната стълба, преди те да изскочат на покрива.

Девлин тихо се спусна по стълбата и опря гръб плътно в стената на сградата. В тъмните си дрехи, наполовина прикрит от металната конструкция на аварийната стълба трудно щяха да го забележат, дори ако мъжете отгоре гледаха право към него. Всъщност, Девлин се радваше, че бяха решили да кацнат над него. Тъй като вниманието им беше изцяло погълнато от предстоящата битка и тъй като бяха на открито, мъжете на покрива естествено говореха високо. Девлин чуваше почти всяка тяхна дума. Вече бяха забелязали колите на Мислович, навлизащи по улиците, северно от склада. Девлин погледна през бинокъла си и преброи шест коли. Бронирана каравана спря и запълни по-голямата част от улицата едно каре северно от склада. Заприличаха му на карнавален кортеж, който се бе изгубил по пътя.

Горе на покрива Крейтън раздаваше на висок глас заповеди по телефона да започнат придвижването на силите в зоната. Първо трябваше да тръгнат Троянските подразделения, които бяха по-мобилни, за да отцепят ключовите пресечки около склада. След това пеша щяха да настъпят Сините барети. Най-накрая отрядът за борба с безредиците щеше да оформи трети външен пръстен, за да отцепи зоната за външни лица, както и за вътрешни, които биха се опитали да напуснат района.

Долу на улицата Зенко беше първият, който излезе от червения сааб. Той обиколи всички коли, пълни с хора на Мислович. Даде на шофьорите последни указания. Три от колите се оттеглиха. Крейтън, двата наблюдаващи отгоре хеликоптера и Девлин следяха как колите се отдръпват през тихите тесни улички наоколо и заемат позиция откъм южния край на улицата, на която се намираше складът. Саабът и другите две коли останаха на север от склада. Беше очевидно, че Мислович възнамерява да атакува от двете посоки.

Зенко се върна при сааба и го закара до пресечката, точно на ъгъла преди склада на Оливър. Другите две коли го последваха и паркираха плътно зад него.

Единствените останали коли, които се движеха в зоната, бяха Троянските подразделения на Крейтън, карани от първокласни шофьори, които бяха тренирали с месеци. От високия си наблюдателен пункт Девлин хвърли поглед към мощните роувъри, настъпващи по задните улици на Хакни, стичащи се от няколко сборни пункта към пресечките около склада. Позициите, които те заемаха, бяха доста далече от вероятното полесражение, но щяха ефективно да блокират всякакъв изход от зоната.

След като всяко ТВР се озова на определената му позиция, тричленните отделения бързо превърнаха колите си в противокуршумни барикади. Те покриха превозните си средства с покривала „Кевлар“ и подредиха пред тях бронебойни щитове, за да си осигурят допълнителна защита. Най-накрая монтираха мощни прожектори на подходящи места, откъдето щяха да могат добре да осветят улиците в подходящия момент.