Джон Кларксън - Единствен изход

— Джеймс! Качвай се! Искаме да пристигнем там преди тях — успя да надвика той рева на машината.

Когато се качи в тромавия вертолет, Уолдрън разбра защо Крейтън беше толкова въодушевен. Вдигането на частите в бойна готовност беше станало толкова бързо, че не бе останало време останалите полицейски началници да се намесят. Крейтън оглавяваше най-мащабната въоръжена операция в историята на Столичната полиция. Успехът щеше да му осигури място в историята на институцията. Уолдрън не смееше и да си помисли какво можеше да струва за кариерата и на двамата един евентуален провал.

Седалката до Крейтън беше празна. Един полицай с по-нисък ранг бе заел мястото зад Крейтън. Беше млад мъж в цивилно облекло. Неговата карта беше на верижка, овесена на врата. Беше много слаб и толкова нервен, че леко потреперваше, но Уолдрън не бе сигурен дали треперенето му не се дължеше на вибрациите от мощния двигател. Накрая реши, че на младия човек не му харесваше много да е тук.

Крейтън надви рева на мотора:

— В седемнадесет и тридесет ще разполагам с цели двеста души, струпани долу! Подай ми картата, Уилям — обърна се Крейтън към помощника си.

Младият полицай му подаде увеличено фотокопие на карта на улиците, прегъната така, че да показва зоната около склада.

Дебелият показалец на Крейтън обиколи очертания на картата червен кръг.

— Тук е складът, ако адресът ти е верен. Ти си сигурен за него, нали, Джеймс?

— Сигурен съм.

— Оттатък, от другата страна на канала, има някакво игрище. От склада не се вижда. Нашите екипи би трябвало да се намират там в момента. Ще бъдем извън погледа им, но достатъчно близо, за да се придвижим и да обкръжим мястото, когато потрябва.

Уолдрън посочи два участъка на картата и му извика в отговор:

— Хората ще трябва да минат през Ийстуей. Могат ли да го направят достатъчно бързо, за да отцепят тези пресечки?

Крейтън посочи един район на север.

— Ще разполагаме с достатъчно екипи на игрище Вик Фийлд, които да го направят.

— Защо не преместим един контингент тук при Марбли Грийн? Така те ще могат да блокират предния или задния край на склада и да ограничат също така Хомъртън Роуд.

Крейтън огледа внимателно картата.

— Югославяните вероятно ще дойдат по моста Лий — добави Уолдрън. — Те няма да ви забележат, ако сте дислоцирани южно и западно.

Крейтън проследи пръста на Уолдрън и се съгласи.

— Добра идея! След което ще ги затворим тук, тук и тук. Каналът ще им попречи да се оттеглят на изток.

— Имаме ли връзка с екипите, които са след тях?

— Да, сър. Можем всеки миг да ви свържем.

— Тръгнали ли са към Хакни?

— Да, сър.

Крейтън потупа пилота по рамото.

— Окей, да тръгваме — нареди той.

Докато Крейтън обсъждаше оживено операцията с неколцината други офицери от полицията, Уолдрън отново огледа внимателно картата.

Той посочи реката, минаваща зад карето, в което се намираше склада и попита Крейтън:

— Ами канала?

— Какво канала? През него не могат да минат. Ако тръгнат покрай брега, ще ги хванем от единия или от другия край. Можем да ги проследим от въздуха. Точно сега там има наш разузнавателен хеликоптер. Трябва да намерим някой покрив или висока точка над земята. Но което ние не видим, хеликоптерите го виждат. Те ще ни информират за всичко, което става в района.

Уолдрън разбра, че Крейтън не приема повече предложения, затова млъкна.

Помощник-пилотът се извърна и обяви:

— Контролната кула ни разреши излитане. Докладват от Хакни, че първите групи са вече в района на парка.

Уолдрън се обади:

— Имате време да ги придвижите.

Крейтън не му отговори. Вместо това каза на помощник-пилота:

— Свържи ме с Джоунс в Липет Хил.

Уолдрън се отпусна на седалката и се загледа навън през прозорчето. Крейтън започна да издава заповеди, за да придвижи половината от хората си на позиция към Марбли Грийн. Уолдрън разбра, че Крейтън не само му бе повярвал за това, което предстоеше да се случи, но дори бе приел съвета му.

— Джеймс! — извика силно Крейтън.

— Да?

— Ако стане някой гаф с тая работа, ще ми скъсат задника.

— Не се тревожете, сър.

— Няма да ме разочароваш, нали?

— Не, сър. Няма.

— Добре.

Полицейският хеликоптер се издигна бавно над земята, после бързо набра височина и зави наляво. Изведнъж целият Лондон се озова под тях. Вече нямаше връщане назад, помисли си Уолдрън. Освен ако не поискам да скоча.

Студеният дъжд беше попрестанал малко, но перката ореше нощното небе и Уолдрън гледаше струйките влага, които се стичаха по прозореца му. В кабината беше доста студено. Докато хеликоптерът се спусна на тревистото поле в Хакни, Уолдрън вече бе премръзнал. Трябваше да стисне зъби. Дали това беше само от студа?