Джон Кларксън - Единствен изход

Девлин се беше събудил необичайно бодър и гладен като вълк. Той се обади на румсървиса и си поръча салата „Цезар“, сандвич с печено пиле, чипс и каничка кафе.

Докато чакаше храната, провери „Глок“-а, който му напомни за Бен. Той вече бе задействал чрез мрежата на „Пасифик Рим“ операция по издирването на Бен. Девлин все още не знаеше дали той е жив, или мъртъв.

В пълнителя на „Глок“-а бяха останали само три патрона, а Девлин не разполагаше с време да намери повече. Трябваше да му стигнат. Девлин знаеше, че ако му потрябва оръжие, в Хакни щеше да има в изобилие.

След това прегледа екипировката си от необходими вещи и ги подреди внимателно на леглото.

След като беше напуснал гара Ливърпул, той бе напазарувал набързо в няколко магазина около площад Слоун. Разполагаше с най-голямата карта на Лондон, с навито осемнадесетметрово найлоново въже за алпинисти, малък лост и компактен бинокъл. Към всичко това той добави манрикито си и комплект месингови стеги.

Докато успее да се облече в черни памучни джинси, черна тениска, тъмна вълнена риза и чифт обувки с гумени подметки каквито носеха спортистите при игра на изкуствен терен, румсървисът на „Дрейкът“ отново потвърди своята превъзходна репутация, поднасяйки храната на Девлин гореща и уханна. Девлин започна да се храни бавно, като контролираше дишането си и съсредоточено се опитваше да предвиди развоя на събитията.

Привърши с кафето, усещайки ободряващия ефект на кофеина.

После седна в креслото, в което преди броени часове беше седял онзи нещастник, Рейли, и затвори очи. Абстрахира се от всичко останало и внимателно анализира готовността си за действие.

После седна до бюрото и проучи района по картата. Тя го ориентира, показвайки му всички улици и открити пространства, макар че на нея не бяха означени сградите. Девлин щеше да види разположението им едва когато пристигнеше там.

Време беше. Той откъсна една страница от справочника, на която бе обозначен районът, сгъна я и я постави в джоба на ризата си. Изправи се и облече тъмнокафяво кожено яке, след което сложи внимателно всеки предмет от екипировката си на леглото в многобройните си джобове. Ако някой погледнеше едрия мъж отстрани, нямаше как да предположи колко много неща от занаята носи по себе си.

Сега Девлин беше стигнал до онова спокойно състояние на духа, което му беше необходимо, за да свърши докрай започнатото. Беше преценил, че това включваше само още два хода от негова страна, всеки от който трябваше да завърши със смърт. Той се изправи и напусна стаята.

Беше почти четири, когато Девлин излезе от „Дрейкът“ и се насочи към площад Слоун, за да вземе такси. Небето съвсем се бе смрачило и хладният вятър навяваше щипещ дъждец. Типичното лондонско време. Вятърът отвяваше жълтите листа от едната страна на улицата към другата.

Девлин вдигна яката на коженото си яке. Едно такси се приближи и той се качи. Каза на шофьора адрес близо до склада, на главната улица. Лондонският таксиджия не зададе никакви въпроси къде се намира мястото или как се стига дотам. Знаеше си работата. Девлин отпусна гръб на седалката, доволен от удобното возене в просторното купе. Лондон беше град, в който таксиджиите бяха професионалисти.

През повечето време шофьорът се движеше по главните улици, докато излезе от централен Лондон и пое на север към Хакни.

Девлин наблюдаваше как обликът на кварталите, през които минаваха, се променя, бавно и постепенно. Хакни нямаше нищо общо с отчайващите с мизерията си градски гета, неизменна част на големите американски градове като Ню Йорк, Детройт и Чикаго, но и определено твърде много се различаваше от процъфтяващия център на Лондон. Можеха да се видят оставени на доизживяване сгради, доста празни магазини и типичните за бедняшките квартали битпазари, автосервизи и магазини за стоки втора употреба.

Повечето движещи се по улиците хора бяха чернокожи. Но както и в други по-бедни райони на Лондон, в Хакни се срещаха и много бели.

Когато шофьорът се насочи на север към реката канал, пейзажът наоколо стана още по-мрачен. Виждаха се много общински жилищни сгради, някои от които доста занемарени, както и порутени двуетажни постройки, наредени една до друга от двете страни на виещи се тесни улички. Този район беше рай за престъпни типове от сорта на ярдитата.

Мястото, което Девлин беше избрал, се оказа промишлена зона. Дъждът вече се бе усилил и ноемврийското небе бе прихлупило земята. От двете страни на тесния канал за баржи се редяха просторни незастроени парцели. От другата страна на реката се виждаха газопроводи, гаражи за камиони, локомотивни депа, складове, хангари и товарни докове. Имаше също така и някакъв паркинг за каравани и празни поляни, които изглежда не се използваха за разходки.