Джон Кларксън - Единствен изход

— Успокой топката, Джони. Не мож да праим сега покупки и да са пазарим. Имаме друга работа. После ша са погрижа за теб. Сеа не ма притеснявай за тез работи. Искам да разкараш няколко от тез пичове навън и да ги остаиш на улицата. Така квот влезе тук вътре не мож да излезе навън. С мен ли си?

Тръмбъл го възнагради с ослепителна усмивка. Която можеше да се окаже прелюдия към изстрел в стомаха или към споразумение. Тъй или иначе, Оливър трябваше да плаща. Сега беше длъжник на Тръмбъл и Тръмбъл го знаеше.

— Окей, Дон. Ша покривам отвън за тебе. После ша са опраим.

Тръмбъл събра петима от ярдитата и ги поведе навън. Оливър не го интересуваше какво щяха да правят, стига да са извън склада. Десет минути след като Тръмбъл напусна, се появи шайката на Леон Кингсмен. Бяха осем души. Всички — дрогирани, с техните прилични на балони плетени шапки, скриващи дългите им сплетени коси. Кингсмен и неговите сподвижници бяха последователи на растафарианизма 6 6 Растафарианизъм — войнствен религиозен култ, произхождащ от Ямайка, според който Африка е обетованата земя, в която всички негри ще се върнат някой ден. — Б.пр. . Щом влезе, Леон смъкна шапка и разтръска пред всички сплетената си грива. Беше огромна и вдъхваше страхопочитание.

Кингсмен носеше копринен костюм, отворена на врата риза и меки кожени обувки. На врата му проблясваше златен ланец, а в устата му — преден златен зъб. Той размаха два деветмилиметрови патлака и изрева нещо за мощта и закрилата на Ях. Ако изобщо съществуваше воин растафарианец, то това беше Кингсмен. Дори Оливър му се усмихваше почтително.

Иначе бандата на Кингсмен представляваше дрипава сбирщина, но Оливър знаеше, че те щяха да останат и да стрелят, докато не загинеше и последният от тях. Някой беше промил преди много време мозъците на тези мъже и повече нищо не можеше да проникне в тях. Дали ще стоят и ще си говорят, или ще стрелят, за тях нямаше особена разлика.

В три и половина Оливър се зае с деликатната задача да провери оръжието на всеки и да разпредели каква позиция да заемат при подготвяната засада.

Кингсмен с присъщия си ямайски темперамент беше рязък. Той настоя неговите хора да се бият отвън, което очевидно щеше да бъде по-безопасно отколкото да се бият вътре. Оливър склони, след като Кингсмен се съгласи да остави двама от воините си вътре. Оливър му каза да се разберат с Тръмбъл как да отцепят улицата, след като се появят югославяните. Отвън стърчаха около дузина други постройки, разпръснати сред празни участъци, обрасли с буренак. Оливър можеше да се надява, че всички те ще намерят къде да се скрият и да не се показват, докато югославяните не влезеха в склада.

Оливър започна да се притеснява по-малко от югославяните, колкото от това, което можеше да произлезе след клането. Тук щяха да се появят пари и автомати сред куп подивели ярдита, чиято кръв щеше да е кипнала след битката. Оливър разбираше, че той самият и неговата банда можеха да се превърнат в следващата им мишена. Той беше натъпкал кокаина в един сейф, скрит зад тухлена ниша в мазето на склада, но в този момент му се искаше стоката да не беше изобщо в склада. Къде, по дяволите, се бавеше Хинтън?

Детективите от района на Хакни, на които Уолдрън беше възложил да издирят Оливър, наблюдаваха склада на разстояние от няколко карета. Никога досега не бяха виждали толкова много ярдита, събрани на едно място. Беше очевидно, че положението става изключително сериозно. Те се обадиха и Витковски беше свързан директно с Уолдрън, който седеше в микробуса с Риналди и Едуардс.

Съобщението му беше ясно: ярдитата се подготвят за война. В склада имаше поне тридесет души. Витковски настоя да се обадят на главния си началник-група в участъка и да го предупредят за ситуацията. Уолдрън им каза непременно да го сторят и да се махат оттам. Той самият вече бе отправил три призива до Крейтън в Отдела за специални операции. Уолдрън не знаеше как Девлин го бе постигнал, но съзнаваше, че няма никакъв избор. Скоро на лондонската полиция предстоеше да се включи в една истинска малка война. Уолдрън знаеше, че Мислович подготвя същото нещо като Оливър. Вече бяха преброили двадесет и седем индивида, които влизаха и излизаха от склада на отсрещната страна на улицата. Каквото и да бе подготвил Девлин, скоро то щеше да излезе извън контрол.

— Окей — каза Уолдрън на Риналди и Едуардс. — Видях вече достатъчно. Вие двамата се махайте оттук. Идете и намерете онзи информатор, пристава в Прокуратурата. И ви напомням още веднъж, вие нямате нищо общо с тази работа.