Джон Кларксън - Единствен изход

— Записано. Остани на позиция. При никакви обстоятелства не се намесвай. Изпращам към теб ТВП и проследяващ екип. В момента тръгва полицейски хеликоптер за въздушно наблюдение на района. Остани на подслушване, Джеймс, и чакай заповедите ми.

— Слушам, сър.

На Уолдрън му беше ясно, че си подсигурява гърба, но също така и че разгръща широкомащабна операция. Ако Уолдрън се окажеше прав, Отделът за специални операции щеше да направи голям удар. Кариерата на Крейтън щеше неимоверно да дръпне нагоре. Ако Уолдрън грешеше, Крейтън беше записал разговора и щеше да се защити.

Уолдрън се размърда неспокойно на предната седалка на колата. В района на пазара движението беше слабо. Всъщност, обстановката изглеждаше толкова необичайно спокойна, че за момент Уолдрън се зачуди дали информацията за ситуацията нямаше да се окаже силно преувеличена от негова страна заради твърдението на Девлин, че предстои жесток сблъсък. Но не, изстрелите при банка „Барклис“ бяха истина. Броят на хората, които бе видял да влизат в склада също не беше илюзия. И докладът на Витковски от Хакни също не беше измислен.

А и въоръжените подразделения, които Крейтън беше задействал, определено си ги биваше. Подразделенията за борба с безредици ТО 19 се състояха предимно от специалисти, най-едрите и яки полицаи от целия персонал на лондонската полиция, наброяващ около тридесет хиляди мъже и жени. Основно, те бяха въоръжени с палки и щитове. Предназначението им беше да държат под контрол уличните безредици. Щяха да бъдат използвани за блокиране на цялата зона около склада. Ако някои от карибските съседи от околните жилищни блокове и къщи се разбушуваха заради престрелката в квартала, отредите за борба с безредиците щяха да ги държат под контрол, далеч от активната зона.

Троянските подразделения, състоящи се от по трима души, щяха да се използват за прикритие и за единични атаки на определени места, на подчинение на тактиците.

Главната атака щеше да бъде поверена на Сините барети. Тези мъже бяха от корпуса за бързо реагиране в рамките на Столичната полиция. Всички те бяха отлично тренирани, тежковъоръжени с карабини МР5 „Хеклер & Кох“, готови да поразят смъртоносно избраната цел, както и да влязат в ръкопашен бой. Сините барети не носеха по време на акция прословутите си памучни барети. Сега те бяха екипирани с шапки на карета, за да се виждат по-лесно. Но името „Сини барети“ се беше запазило. Действаха на отреди от по дванадесет души. Уолдрън нямаше представа колко такива отделения можеше да хвърли Крейтън, нито пък знаеше с точност количеството и вида въоръжение, с което разполагаха. Но това, което знаеше със сигурност, бе, че Крейтън щеше да приложи едно правило — масирана военизирана атака. Доколкото го познаваше, Крейтън може би щеше да координира със Скотланд Ярд възможността за намеса и на армията.

Скоро в Хакни предстоеше да се разрази същински ад и на Уолдрън му се дощя да поговори още веднъж с човека, който беше пуснал духа от бутилката — Девлин. Той излезе от колата с радиостанция в ръка и се приближи до близкия уличен телефон.

Този път се наложи телефонът да иззвъни три пъти. Девлин се отзова, досещайки се кой може да го търси.

— Уолдрън?

— Същият. Да не спиш?

— Да.

— Е, по-добре се събуждай. Предстои развръзката. Разчистване на сметките.

— По-точно?

— Мислович е събрал тук една малка армия. Досега успях да преброя двадесет и седем души. Ако той разполага с автоматично оръжие за всички тях, Бог да ни е на помощ. Горе, в Хакни, ярдитата също не си губят времето.

— В склада, чийто адрес ми каза ли?

— Да.

— Окей.

Девлин погледна часовника си. Беше малко преди четири. Той надзърна през широкия прозорец на стаята си, която гледаше към малката градинка зад „Дрейкът“. Небето беше вече притъмняло и Девлин можеше да предположи по брулещия вятър, че скоро студеният вечерен бриз ще докара дъжд.

— Уолдрън, ти уведоми ли твоите хора?

— Да.

— Бих казал, че до началото остават по-малко от два часа. Каква е стратегията?

— Проследяваме югославяните. Оставяме ги да стигнат до Хакни. Районът е много по-изолиран. Ще разполагаме с по-добра възможност да ограничим полето на бойните действия и да ги изловим всички наведнъж.

— Звучи разумно. Ще се видим, щом всичко свърши, инспекторе. Вие свършихте добра работа.

— Ти какво смяташ да правиш?

— Наистина ли искаш да знаеш?

Последва пауза.

— Не. — Уолдрън закачи слушалката на уличния телефон.