Джон Кларксън - Единствен изход

— Ще кажеш ли на Драган за това?

— Сега ще му се обадя. Но след като са изчезнали сто хиляди, няма начин да се опита да ме спре. Събери останалите хора тук.

— Окей. Кога тръгваме?

— Един час преди определеното за сделката време.

— Кога е това?

— Шест часът вечерта в склада на Оливър. Така че се появяваме там в пет.

За пръв път от няколко дни Зенко се засмя. Представата как неговите хора стрелят по ярдитата с техните АК-47 му донесе истинска наслада.

И в Хакни Оливър имаше подобни видения.

Всяко ярди в Лондон, което му дължеше някаква услуга или искаше да бъде член на неговата банда, се бе явил в склада, въоръжен и готов да убива. От Хакни, Стоук Нюингтън и Брикстън, те прииждаха, с револвери, автоматични пистолети, пушки, карабини, мачетета и саморъчно изработени оръжия от рода на окачени на вериги топузи и дълги ножове. Един мъж на име Роуч се яви с „Узи“ и амуниции. Скоро цялата тази войнствена сбирщина заприлича на някакво карибско племе, обявило война на друго племе. Върху старата дървена маса в приземния етаж на склада се виждаха цигарена хартия и пакети с ганджа. „Пичовете“ дърпаха от дебелите фасове и поглъщаха кутия след кутия черна и светла бира. Някой запали лула с прах и я заподава на останалите. Скоро вътре имаше над двадесет ярдита, готови да се хвърлят в битка.

Оливър се показа от своя офис в мецанина на склада. Беше се изкъпал, изтърпял превръзките и молитвите на Момма Сиентро, сменил дрехите си и дръпнал четири силни дози кока. Много рядко прибягваше към дрогата. Но знаеше, че сега кокаинът му трябва, за да издържи на болката при ходене в раненото бедро и на умората след снощната битка. И да спечели победа в смъртоносния бой, който скоро щеше да се разрази.

Когато видя колко много въоръжени мъже стояха долу в склада, размахвайки оръжие, кръвта му закипя. Никога не беше виждал събрани на едно място и по едно и също време толкова ярдита, готови да се бият. За момент дори се притесни да не би да бяха прекалено много. Една група в ъгъла бяха започнали особено грубиянска игра на домино. Играчите врещяха и удряха с плочките си по масата. Хвърчаха пари, разнасяха се хвалби и закани. Във въздуха витаеше ярост. Мина му мисълта, че като нищо тази напрегната, стимулирана дрогирана армия лесно може да се вдигне на бунт и да реши да завземе склада му. Само шестима от хората в склада бяха членове на собствената му банда. Фактът, че югославяните скоро щяха да хвърлят десет калашника сред цялата тази гмеж само увеличи притесненията му. В склада му имаше повече кокаин, отколкото бе виждал някога през живота си. А скоро на сцената щеше да се появи и едно малко съкровище във вид на пачки. Беше започнал опасна игра. Но при здравата доза кристален кокаин, който разпръскваше искри в главата му, Оливър установи, че всъщност изобщо не му пука.

Слезе в огромния хангар и всички очи се обърнаха към него. Опита се да привика своите хора, които се бяха пръснали из помещението. Някои от тях дори не бяха въоръжени. Къде, по дяволите, се бавеше Хинтън? Ако Хинтън беше тук, той знаеше, че каквото и да се случи, поне щеше да му остане удоволствието да знае, че Хинтън ще избие достатъчен брой от тях, преди да го съсипят.

Един от тях, Джони Тръмбъл, снажен на вид млад мъж с благородна осанка и тъмнокафява кожа, чиято коса падаше на меки блестящи къдрици, се отдръпна от чернокожата тълпа и се приближи тромаво до Оливър, вдигайки високо петте си пръста за поздрав.

— Моите уважения, Дон.

Тръмбъл беше негов потенциален съперник. Опасен мъж, който бе събрал около себе си неколцина главорези. Тръмбъл беше редовен клиент на Оливър, но Оливър знаеше много добре, че той седеше търпеливо и странеше от ярдитата, като правеше малки покупки и изчакваше да удари неговият час, когато с подкрепата на хората си щеше да стане новият Дон.

Оливър посрещна фалшивия израз на приятелски чувства с подходящата доза ирония и плесна ръката на Тръмбъл. Той прегърна през раменете по-високия мъж и го поведе към един от ъглите на хангара.

— Слушай, братко — заговори му кротко, — трябва ми твоята помощ. Тук са се събрали доста лоши пичове. Не мож да са опраим със сички наведнаж. Скоро ша започнат да са гърмят. Толкоз много оръжие е събрано тук, вътре.

— Да, човече. Бас държа освен това, че имаш доста ценни неща тук, за коит трябва да са погрижиш. Ко са напраиш на много печен, ша си имаме ного проблеми скоро. Мож да зема редовната си покупка сега и да изнеса манко повече от тук за тебе.