Джон Кларксън - Единствен изход

Оливър каза на Луис да завие вляво на следващия ъгъл и да спре. БМВ-то ги следваше отблизо и двете коли паркираха под един голям дъб. Водачите им угасиха светлините и двигателите. Всички останаха в колите си. Единственото, което се чуваше, беше свистенето на метала на радиаторите, охлаждан от студения ноемврийски въздух.

Никой от мъжете не бе привикнал към такава тишина и спокойствие. Сред тази тишина нямаше място за гръмкия глас на Роклиф. Всички в двете коли бяха замлъкнали.

Декстър и Роклиф вдигнаха оръжията си и провериха дали предпазителите са пуснати и амунициите са добре заредени. Зареждащите устройства изщракаха, вкарвайки първия патрон в цевта.

На задната седалка на черния мерцедес Оливър се извърна към Хинтън. Той разбираше, че в сегашното му състояние няма да възприеме нищо, което би му прозвучало като заповед. Всякакви указания трябваше да имат вид на благи съвети.

— Окей, Хинтън. Викам ти и аз да отидем отпред, Декстър и Роклиф отзад. Ти влизаш. Декстър влиза. Аз и Роклиф ви следваме и покриваме вратите, тъй че никой да не мож да излезе. Ти и Декстър намирате стаята и изпразвате първи. Стая 211. Ко гърмят повече от двама от нас, ш’са избием. Ко някой остане, след кат вие свършите, аз го опраям. Окей?

Хинтън кимна.

— Кажи на Декстър и Роклиф да пазят тишина отзад.

— Окей.

Двамата мъже излязоха от големия мерцедес и притвориха вратите, без напълно да ги затварят. Приближиха се до втората кола. Декстър и Роклиф излязоха и четиримата мъже застанаха сред сенките на тихата улица. Наоколо се виждаха само няколко къщи. Повечето от тях се намираха встрани от пътя, зад високи огради. Улично осветление липсваше. Единствената светлина струеше от сумрачното небе и забулената в облаци луна.

Оливър съобщи на останалите плана, напомни им за номера на стаята и попита:

— Схванахте ли?

Декстър и Роклиф кимнаха едновременно.

Оливър даде последните си указания на Декстър:

— Кат ни чуете, че влизаме отпред, влизате отзад. Ако таз врата отзад е заключена, отваряте с ритник или стреляте, но трябва да влезете.

Декстър кимна. Роклиф отвърна:

— Добре, дон, разбрахме.

Четиримата мъже закрачиха бързо, с насочени надолу и прилепени плътно до краката автоматични пистолети и пушки. В сумрака беше почти невъзможно да се забележи сивкавият метален блясък на оръжието.

Когато се приближиха до лицевата фасада на хотела, те се разделиха на двойки. Хинтън се запъти към порталната врата. Колкото повече се приближаваше, толкова по-бърза ставаше крачката му. Сякаш някакъв огромен магнит го привличаше към хотела. За момент Оливър се уплаши, че Хинтън може просто да влезе и да започне да стреля, преди Декстър и Роклиф да стигнат до задната врата.

Той внимателно се пресегна и дръпна Хинтън за ръката. Мъжът се спря, но не отмести поглед от портала. Оливър прошепна:

— Изчакай ги да отидат отзад, окей?

Някъде в далечината излая куче. Оливър стисна зъби, но Хинтън просто се приближи още по-плътно до вратата. Зае позиция и насочи автоматичния си пистолет към ключалката на порталната врата. Оливър знаеше, че той щеше да изчака само още няколко мига. Поривът да убива беше на път да завладее напълно маниакалния потомък на Вуду. Оливър пристъпи до Хинтън и провери дали вратата е заключена. Дръжката не поддаде, но той застана пред вратата, за да попречи на Хинтън да стреля. Оливър искаше вторият екип да бъде готов да нахлуе, преди Хинтън да се развихри.

Декстър и Роклиф се озоваха при задната фасада на хотела след по-малко от минута. Декстър погледна вратата. Беше дебела дървена врата със стъклени панели. Пред нея имаше алуминиева врата, предназначена да предпазва от бури. Декстър внимателно отвори алуминиевата врата и пристъпи вътре, като я придържаше с рамото си. Пресегна се да пробва топката на вратата. Беше заключена. Той насочи своя „Смит & Уесън“ и се облегна назад, отблъсквайки противоветрената врата от пътя си, и застана така, че да може да стреля точно в ключалката и бравата на дървената врата. Зачака да чуе нахлуването на Оливър и Хинтън отпред, преди да открие огън, но вместо това чу шуртене откъм Роклиф, който облекчаваше мехура си в ниско окосената ливада.

Роклиф прошепна през рамо:

— Много ми дойде таз шибана бира, мон.

Въпреки волята си, Декстър се разсмя. Дощя му се да се обърне и да изпразни пистолета си в Роклиф, докато пикаеше, но точно тогава чу насечените изстрели на автоматично оръжие, изпразващо се в предната врата на хотела. Хинтън си бе пробил с огън пътя към хотел „Монтегю“.