Обърна се през рамо да види дали Девлин все още спи. Нямаше го. Изтърколи се отново по гръб и се загърна в тънката завивка, опитвайки се да се предпази от хладния въздух в стаята. Едва в този момент осъзна колко много й се искаше Девлин да бъде с нея в леглото. Колко много го искаше! В този предутринен миг й стана ясно колко малко бе обичала съпруга си през последните няколко години. Искаше й се Девлин да сложи край на нейната следбрачна девственост.
Но точно сега усети, че пикочният й мехур е пълен, че главата я боли от алкохола снощи и че й е студено.
Тя се сгуши в евтините хотелски завивки и си спомни как се бе почувствала, докато стоеше гола пред Девлин. Той беше едър. И стабилен. Сравни го с Джони. Джони имаше хубаво тяло, тънко, с добре оформени, нежни мускули — но мускулите му не бяха яки като тези на Девлин. После болката от загубата я обхвана с пълна сила. Боже мой, какво, по дяволите, става с мен? Какво правя аз с Девлин? Въртя се ей така, гола пред него. Дали не отидох твърде далеч? Трябваше да се държа на положение. Направи гримаса. Колко тъпо! Кого заблуждаваше? Знаеше, че връзката между тях дори се бе задълбочила. И знаеше, че самата тя го искаше.
Помисли си дали да не му каже истината. Не. Не сега. Защо да убива чувствата, изпитани снощи? О, нямаше ли да намери покой някога?
Тя бавно се изправи изпод завивките и приседна на леглото. Остана така за миг, докато се опомни, загърната плътно. После тръсна назад гъстата си, блестяща коса.
Изправи се и изтича боса до банята. Помисли си, че изглежда отвратително в огледалото и подмина отражението си. Не искаше да вижда бръчките и тъмните петна под очите си.
Грабна нощницата от закачалката на вратата и я нахлузи през глава, после седна на тоалетната, затвори вратата с крак и облекчи пълния си мехур. Потърка раменете си, ръцете, гърдите и стомаха. Гордееше се, че тялото й все още беше в идеална форма. Лицето й можеше и да издава годините, но не и тялото й. Кожата й беше съвършено гладка и липсваха каквито и да е тлъстини.
Изправи се и усети досадно главоболие. Причината бяха изпитата водка и виното. Една вена затуптя болезнено на дясното й слепоочие. Не съжали. Студената водка й бе помогнала снощи да потуши нервността си, докато беше сама с Девлин. А виното я беше отпуснало. Припомни си колко се бе разтреперила, когато чу вестта, че чичо Франк иска да я убие, за да заздрави връзките си. Беше мислила, че той ще остане неин съюзник. Затова бе изпратила Девлин при него. Не й бе коствало много. Само един бегъл коментар, намек в тази посока и Девлин бе отишъл при него, за да потърси подкрепата му. А Джак беше реагирал по подходящия начин. Тя беше подценила Девлин. Той сигурно бе направил нещо, което напълно бе извадило чичо й от равновесие. За да ги погне по този начин, значи нещата бяха сериозни. По улиците, с всичките тези въоръжени хора. Беше истинска лудост.
Мислович направо се беше побъркал. Както и Девлин. Трябваше да се отнася с Девлин много внимателно. Не беше привикнала да бъде с човек като него. Джони се държеше като юноша в сравнение с Девлин. У него имаше някаква тъмна, неосъзната грубост, която го тласкаше към това да бъде един от лошите. Но Девлин беше друго нещо. Него не можеш да го тласнеш в някаква посока и да го държиш под контрол. Дори полицията не бе успяла да го стори. Нито чичо Франк. Затова трябваше да бъде много внимателна с него.
Тя се опита да изтласка всички тревожни мисли от главата си. Трябваше да вземе душ, за да се освежи, да оправи косата си, да намаже лицето си с хидратантен крем и да си сложи грим, без да прекалява. Просто колкото да прикрие най-видимите бръчки.
Опитваш се да се докараш? Да изглеждаш хубава пред него, нали, Ани? Нали? Разбира се. Защо пък не? И защо вътрешният ми глас просто не ме остави на мира да правя каквото смятам за добре?
Когато излезе от банята, само по сутиен и бикини, с коса, увита в хотелска кърпа, тя се почувства по-добре. Почувства се сексапилна и желана. Представи си, че Девлин все още е в леглото и я очаква. Сега беше моментът да правят любов — изведнъж, без предупреждение или коментар, да го изчука здраво, с пълно отдаване. Но лампите в стаята бяха светнати и Девлин я чакаше облечен. Изглеждаше, сякаш е буден от часове. Говореше тихо по телефона. Вдигна поглед и я забеляза на прага. Втренчи се в снежнобялото й копринено бельо и тя му се усмихна.
— Кога си станал?
— Смених Бен. Трябваше да поспи няколко часа. Елизабет все още спи. Те двамата много се обичат. Тя е толкова малка, че трудно можеш да я намериш в леглото, а той е толкова голям, че трудно можеш да видиш леглото.
Читать дальше