Джон Кларксън - Единствен изход

— Наистина ли?

— Аха.

— И какво ще ни кажат те?

— Всичко, което ни трябва. Така мисля.

— Добре. Но аз искам да се добера до нея, преди да попадне в ръцете на полицията. Иначе изтърваваме американеца. А преди всичко трябва да хванем него. Щом тя веднъж се предаде на полицията, ще трябва да се избият прекалено много хора.

— Не ми пука колко трябва да избием.

— Не, Зенко, слушай. Налага се да те образовам малко. Трябва да разсъждаваме като бизнесмени. Не искаме война с властите. Убиваме само онези, които се опитват да спрат бизнеса ни. Иначе стоим кротко и правим пари. Затова искам тази жена, преди те да са я хванали. Трябва да я спипаме, когато се предава. Или преди това.

— Окей. Снощи пуснах приказката. Обадих се на много места. Хора, които познаваме, работещи по хотели, ресторанти и гари, по кръчми, навсякъде. Вложил съм малко пари в това нещо. Така обещах.

— Добре. Може да имаме късмет.

— Може и ямайците да намерят такива хора.

— Предполагам. Нещо друго?

— Какво друго? Какво друго искаш да чуеш?

— Искам да чуя всичко, което може да се направи. Какво става с оня бивш полицай, дето го използваме да ни наема мускули? Той сигурно може да подуши тук-там и да разбере кой беше другият стрелец във фургона. Девлин не беше сам. Той си е наел помощник. Някой местен. Някой, дето му стиска да стои прав и да стреля с шибаната си пушка, докато отвсякъде гърмят по него. Такива типове едва ли са много в тоя град.

— Аха, добра идея. Ще му се обадя от „Марла’с“. Нещо друго?

Тъкмо отбиваха от А40 по малка улица, за да излязат на булевард Портобело.

— Ще измисля още нещо — отвърна Мислович. — Не се безпокой. Между другото, Драган иска да се видим с него днес следобед. Би желал да разбере докъде сме напреднали, тъй че ще трябва да придвижа тази сделка с ярдито, дори и все още да не сме научили къде се намира Девлин.

— Ще се обаждаш на Драган? Знаеш ли къде се е настанил?

— Ще го намеря. Сигурно ще е в някой от големите хотели. Той си пада по лукса.

Оливър също придвижваше своята част от сделката. Той очакваше баржата с кокаина да пристигне най-късно до обяд.

Беше се обадил на Момма Сиентро Хинтън да се яви в склада. Искаше Хинтън да е там, когато товарът пристигне.

Убиецът беше прекарал цялата нощ в параклиса на Сантерия-Вуду. През цялата нощ беше пушил марихуана, смесена с тютюн, докато не потъна в дълбока омая под въздействието на ганджата. Първите часове Хинтън беше прекарал, проклинайки своя гняв и безсилието през последните няколко дни. Преживя отново престрелките с Девлин, обсебен от дълбоката си омраза към този човек. Фактът, че арогантният бял американец си бе позволил да лиши Хинтън и неговия бог Чанго от онова, което по право им се полагаше, го изпълваше с ярост.

Посред нощ той до такава степен се бе омаял, след като беше погълнал толкова много от опияняващия дим, че бе загубил всякаква представа къде се намира. Хинтън проявяваше твърде слабо чувство за реалност дори и при нормални обстоятелства. Но тук, в параклиса на Вуду, сред червените светлини, статуите и другите изображения, след часовете, прекарани в пушене, Хинтън сякаш се бе озовал някъде другаде. Той се бе отдал до такава степен на стремежа си да се свърже с андрогенната същност на своето божество, че вярваше, че може да види онова, което Чанго виждаше и да почувства онова, което Чанго чувстваше. Кълнеше му се в преданост, кълнеше се, че ръката му никога няма да се поколебае, кълнеше се, че ще засити с кръв Чанго. Изпитваше толкова извратена привързаност към своя бог, че по едно време почувства, че се слива със самата статуя. Усети да го завладява кървав гняв, почувства властта на смъртта. Изгуби се в продължение на часове, редувайки обещания с молби, искания с очаквания.

Когато над града се развидели, Хинтън усети, че се връща отново в собственото си тяло. Той изпуши един фас с лека смес, за да се съвземе и да прочисти главата си. После изпи чаша черно кафе. Почувства, че нишката на мисълта му стана по-рационална и логична. Умът му престана да прескача от една налудничава идея към друга. По лицето му се четеше злорадо лукавство. Беше убеден, че враговете сами ще му паднат в ръцете. Всичко, което той трябваше да направи, бе да засвидетелства на Чанго вярност и да му предложи в жертва жената и мъжагата. Те щяха да бъдат негови.

В десет часа Момма Сиентро прекъсна Хинтън и му напомни, че искат да е в склада при пристигането на товара.