Джон Кларксън - Единствен изход

Тя посочи скорошния белег и каза:

— Тези неща ги нямаше по теб, когато ме напусна, Джак.

Тя пристъпи напред и докосна един от белезите, после го прегърна и го целуна по рамото, по врата, и по бузата.

— Боже мой, Джак, трябваше да останеш с мен. Щях да се грижа за теб.

Девлин я притисна към себе си и го заля нова вълна от чувства. Внезапната и непреодолима тъга, която изпита, го изненада. Усещането за загуба и съжаление така го завладя, че той инстинктивно се напрегна да преодолее обзелата го болка. Но чувствата продължаваха да го връхлитат. Раните, загубите, които беше понесъл, смъртта, с която се бе срещал лице в лице. Гневът. Злото. Самотните години, които с нищо не можеха да се компенсират. Непреодолимите обрати в живота му. Сякаш преживя всичко това отново. Тя някак си бе извикала всички тези чувства от скритите дълбини на душата му, с думите си, с вида си, с присъствието си. Задържа я и тя се притисна към него, галейки раменете и врата му.

— Всичко е наред — заговори му нежно, опряла устни върху гърдите му. — Направили сме, каквото е трябвало да направим, Джак. Ти беше добър с мен. И сега си добър. Винаги си бил моят мъж, независимо от всичко.

После тя се отдръпна, изтри една сълза и кимна към душа.

— Ти влез пръв. Аз ще оправя леглото. Застаряващите дами имаме да свършим много неща преди лягане. Не бързай.

Девлин застана под душа и остави топлата вода да отмие част от болката. След малко се пъхна гол между чаршафите и легна по гръб, най-после отпуснат, почувствал се удобно в един невзрачен хотел край летището.

Когато вече беше почти задрямал, Ани се мушна при него в леглото. Той усети невероятно меката й кожа, топлината и мекотата й, щом се сгуши в него. Обгърна я с ръка и тя положи глава върху гърдите му. Годините, които ги разделяха, сякаш се бяха стопили. Тя се пресегна надолу и погали нарастващия му член, сякаш искаше да му каже: „Успокой се, Джак, нека да поспим“. Девлин се усмихна и се обърна към нея. Знаеше, че нямаше начин тази жена да спи гола до него и той да не се люби с нея. Ани също го знаеше. Тя го целуна бързо, освободи се от прегръдките му и се пъхна под завивките на съседното легло.

Девлин отново се изтърколи по гръб и се предаде. Усмихна се в тъмнината. Ани Турино. Все същата. Жената, която все му се изплъзва.

Докато Девлин и Ани спяха, Уолдрън работеше.

Два часа му отне да попълни съответните формуляри със задължителните данни и информация, къде преувеличена, къде непълна. Според неговия доклад, Девлин най-после се бе явил за разпит, по време на който е посочил, че госпожа Ан Печек би свидетелствала, стига да получи уверения, че ще бъде включена в програмата за защита на свидетелите. Посочено беше, че нейните показания ще бъдат полезни за разследването на редица престъпления и престъпни лица. Сериозността на престъпленията се изразяваше в това и това. Вероятността за успешен ход на разследването беше такава и такава. И пр. и пр.

Уолдрън беше много вещ в служебните формалности. Той приключи с доклада, знаейки, че поне засега щеше да задържи Фентън настрана.

След това се зае с телефоните. Трябваше да подбере група мъже, които да осигурят наблюдението, необходимо за залавянето на Мислович. Това трябваше да се направи в извънработно време, за да не разбере Фентън. Което означаваше, че вместо да се разпореди, той трябваше да похаби цял час в подкупващи обещания по телефона, пазарлъци за услуги, уговаряне на часовете и уреждане на въпроси като болнични, извънработно време и двойно заплащане. Но най-накрая успя да осигури хората, които му трябваха: шестима души на смени по двама, по осем часа всеки ден в продължение на две денонощия.

Надяваше се, че това време ще му стигне да спипа Мислович. Първата му цел бяха югославяните. Уолдрън ги смяташе за много по-опасни от ярдитата. Нямаше да му е лесно да заведе дело срещу Мислович, но това щеше да означава да спре един от потенциалните инициатори на престрелки с автоматично оръжие по улиците на Лондон. Каквото и да станеше, каквито и лъжи да се наложеше да се кажат или правила да се заобиколят, Уолдрън знаеше, че ако хване Мислович, още в края на деня неговите вишестоящи началници щяха да са разбрали, че е свършена сериозна работа. И знаеше, че никой няма да разпитва надълго и нашироко как е била свършена.

Следващата му грижа беше да включи Ани в програмата за защита на свидетелите. Той започна, като се обади по телефона на един свой колега от Службата на Прокуратурата на Нейно Величество, Милт Райзъл. Райзъл тъкмо се беше прибрал у дома след футболен мач. След мача беше ударил няколко чаши скоч и няколко халби силна тъмна бира. Освен гласа на Райзъл, Уолдрън чуваше и оплакванията на жена му, че пак се е натряскал и настояванията й да каже кой е този идиот, който му звъни в единадесет часа вечерта.