Джон Кларксън - Единствен изход

— Не. Нямам нищо против.

Застанала с вещите си в ръка, Ани погледна към Девлин.

— Странно.

— Знам.

— Не, смешно е. След целия ни разговор в ресторанта дори и не предположих, че…

— Какво?

— Не предположих, че ще трябва да спя в едно легло с теб.

— Леглата са две, Ани.

— В такъв случай ще трябва да избирам. Ще си помисля.

— Но дори и да беше едно, пак ти решаваш какво да правиш, като си легнеш в леглото.

— Така е. Е — каза тя, — спомням си, че ти имаше навика да си взимаш душ преди лягане.

— Също и ти.

— Тогава кой отива първи?

— Иди ти, Ани.

— Не.

— Окей, отивам аз.

— Не.

— Тогава какво?

— Заедно. Хайде да си вземем душ заедно.

И преди Девлин да успее да отговори, Ани влезе в помещението пред банята и занарежда тоалетните си принадлежности в шкафа над умивалниците. Тя закачи нощницата си на закачалката на вратата, съблече фланелката и събу панталоните си. Девлин се изненада колко оскъдно и съблазнително беше финото й копринено бельо. Тя се обърна и протегна ръка.

— Хайде, ела. — Подкани го още веднъж и пристъпи заднишком към банята. — Хайде.

Девлин се изправи, съблече се и остави дрехите си върху облегалката на стола.

Ани не запали осветлението. Светеше само малкият глобус над умивалника отвън. Девлин влезе в банята и застана зад нея, докато тя пускаше душа. Отзад тялото й изглеждаше великолепно. Тъмната й коса падаше върху голите рамене. Тазът й изглеждаше стегнат и хубаво очертан под дантелените бикини. Девлин изпита непреодолим порив да прокара ръката си по гърба и надолу по дългите й, гладки крака.

Тя се наведе напред и се протегна да настрои крановете. Девлин се усмихна. Видът й радваше погледа му, въпреки че се чувстваше малко глупаво да стърчи така и да я гледа.

Но после тя се извърна към него и свали сутиена си. Пусна бавно и бикините на пода и ги изрита в ъгъла, след което хвърли и сутиена. Малката баня започна да се изпълва с пара. Тя пристъпи към него, достатъчно близо, за да опре гърди до неговите и нежният мъх между бедрата й да се отрие във втвърдяващия му се член.

Постави длани върху раменете му и вдигна очи. После се усмихна със съжаление и каза:

— Дев, бих дала всичко, за да се любя още веднъж с теб. Особено след като, нека си го кажем открито, не знам колко време ми остава. Обичах те тогава, обичам те и сега. Всъщност, винаги съм те обичала. Но как да го направим така, че да не прилича на най-обикновено чукане в безличен хотел?

Изведнъж Девлин се разсмя.

— По дяволите, Ани, и аз не знам.

— Тъпо е, нали?

— Да. Нямаш си представа колко се радвам, че го каза.

— Ами, просто си е така. Вечното клише. Двама любовници се срещат и го правят още веднъж, заради доброто старо време.

Девлин се облегна на стената и Ани се отпусна в прегръдките му. Той я притисна към себе си.

— Да, но как бих могъл да не те пожелая, след като стоиш пред мен гола, с тази твоя сладка усмивка. Сякаш сме измамили времето и обстоятелствата, Ани. Още една възможност да бъдем заедно. Нима бихме я пропуснали?

Ани светна лампата и отстъпи назад.

— Ти ли ще ми говориш за времето! Я се виж. — Ани беше вперила поглед в стройното, мускулесто тяло на Девлин. — Та ти си самото съвършенство, Дев. Винаги си имал най-хубавото тяло от всички мъже, които съм познавала, сега си дори по-силен, по-зрял… И аз не знам.

— А ти или изглеждаш по-хубава, или просто съм забравил колко добре изглеждаше преди.

— Глупости! И двамата говорим глупости.

— Не. Ти наистина ми харесваш, може би дори повече, отколкото когато бях млад. Станала си някак по-чувствена.

— Значи не ме помниш каква бях тогава.

— Разбира се, че те помня! Всяка жена, с която съм бил след това, съм я сравнявал с теб.

Ани го плесна закачливо по рамото.

— Хм, и колко си сравнявал с мен досега? Хиляди?

— Какво говориш?

— Стотици тогава.

Девлин вдигна рамене.

— Не, около десетина.

— Всички мъже сте…

— Престани, Ани. Голи сме…

— Не ти ли е приятно? По-добре така, отколкото на тъмно.

— Е, а ти колко мъже си имала?

— Откакто се омъжих ли? Николко.

— Николко?!

— Добре де, един. Но той не се смята.

— Защо?

— Няма значение.

Изведнъж Ани стана сериозна. Беше започнала да забелязва зарасналите рани, белязали тялото на Девлин. Видя синкавата следа на бедрото му от куршума, който го бе улучил на Хаваите. Споменаването на опасностите, на които се излагаше Девлин, й напомни какво го бе довело тук.