Джон Кларксън - Единствен изход

Хинтън прекъсна своето бдение и погледна жрицата. Тя забеляза блуждаещия поглед на плувналите му в кръв очи и разбра, че тази нощ бе пребивавал в друг свят. Сега той се беше върнал, но не със съзнанието на нормален човек. Тя инстинктивно отстъпи назад. В този миг не желаеше Хинтън да я докосва. Лидия Сиентро се боеше, че той може да й предаде нещо сатанинско, което можеше да обладае дори самата нея. Тя се отдръпна и само му каза:

— Върви.

Тридесет минути по-късно Хинтън прекрачи през входната врата на склада, тъкмо в момента, когато кормчията привързваше тясната си баржа на кея откъм задната фасада на сградата.

Един от хората на Оливър, който беше наблюдавал пристигането на баржата, влезе в офиса и му съобщи, че товарът е пристигнал. Оливър щеше да получи най-големия товар кокаин, който досега беше договарял.

Кокаинът бе прекаран по въздуха от Колумбия до Централно Мексико. Оттам бе превозен до един склад в Южен Тексас. Оттам, разпределен на по-малки пакети, бе раздаден на куриери, които го бяха прекарали по въздуха до Брюксел, Мадрид и Антверпен. Други куриери бяха донесли стоката в Англия, където тя бе разпределена на различни съдове, един от който бе докарал дванадесетте килограма до склада на Оливър.

Водачът на баржата, млад белгиец на име Морис Трек, бе преминал сам по каналите, маневрирайки с продълговатия съд в продължение на двадесет и четири часа. Беше се хранил и ходил по нужда в един и същ ъгъл, на кърмата на лодката. Знаеше какъв товар превозва и искаше да го достави колкото се може по-бързо. Затова беше плавал, без да спира.

Трек приближи баржата към един от старите пилони зад склада и хвърли въжето на него, като остави инерцията на лодката да го изпъне. Ловко скочи на обраслия с трънак бряг на канала и затегна възела.

Оливър стоеше на брега и го чакаше, а Хинтън бе застанал вдясно зад него.

Трек беше скочил на брега, преди да се бе подготвил за стъпване на сушата. Мускулите му се бяха вкочанясали от дългото седене и направляване на гемията по мудното речно течение. Той се наведе и се протегна, за да привикнат отново краката му към твърда земя.

Оливър и Хинтън го наблюдаваха в очакване. Трек не желаеше да поглежда към Хинтън. Той знаеше много добре кой е Хинтън и какви са му задълженията.

Оливър попита:

— Е, как беше пътуването, мон?

— Без проблеми, шефе. Но измъкването от оня шибан залив беше гадно.

— Що? Къв залив? Ти н’зе ли лодката на Канарите?

— Не. Прецакаха ме. Трябваше да отида на север и да я взема при Кингс Лин.

— Що?

— Йоханес се разболя.

— Тръгнал си от Кингс Лин?

— Аха.

Оливър и Хинтън си размениха погледи, но коментар не последва.

— И къде е материалът?

Трек посочи към баржата.

— Карам чували с тор и растения за Малка Венеция.

— Къде?

— За Малка Венеция. Оттам ще разтоварят и ще откарат растенията в Риджънтс Парк. После стоварвам строителен материал за станция Падингтън.

— А мойто?

— Кажи на момчетата си да преброят шестнайсет чувала откъм кърмата. Твоето е в седемнайсти и осемнайсти чувал. Скрито в торта.

Оливър погледна към двамата мъже, които се приближиха до баржата. Те не изглеждаха много зарадвани от перспективата да я разтоварват и после отново да я товарят.

— Разтоварете прилежно товара. Вземете нашите чували и ги приберете вътре. Качете му товара обратно така, както беше подреден.

Оливър се обърна към Трек.

— Да влезем вътре, братко. Да уредим сметките.

Трек последва Оливър до склада. Хинтън вървеше плътно зад тях. На Трек му мина мисълта, че е заклещен между двамата, но не си позволи да мисли за това. Зад него Хинтън се усмихваше. Всичко му беше поднесено и показано на длан, мислеше си той. Властта на неговия бог на земята.

— И кво ша праиш кат свършиш курса? — попита Оливър.

— Ще спра някъде под магистралата край Малка Венеция. Оттам ще отида до гарата и ще се прибера вкъщи.

— Някой друг дойде и вземе лодката?

— Да, сър.

— И къде кара?

— Обратно на Канарите, предполагам. Аз съм дотук.

Оливър кимна.

— И тогаз ще си починеш добре, а?

— Да, сър.

Те продължиха без повече приказки до склада, и после горе до офиса на Оливър на мецанина.

Оливър се отпусна на стола зад бюрото и отвори едно от чекмеджетата долу. Измъкна оттам голяма метална кутия и вдигна капака, след което започна да хвърля пачки банкноти върху бюрото. Трек гледаше в пачките. Трябваше да получи две хиляди лири.

— И кой ти каза да идеш на Кингс Лин и оттам да вземеш лодката?