Джон Кларксън - Единствен изход

— Той ще се яви ли или не? — извика Рейли след него.

— О, сигурен съм, че ще се яви. По един или друг начин. Гледай тогава какво ще стане. Ще се видим утре.

Уолдрън влезе в участъка.

Рейли се изплю през прозореца по посока на Уолдрън и подкара до най-близката телефонна кабина, за да остави съобщение на Зенко. Съобщението гласеше, че иска да се срещне лично с него. Продиктува името на един италиански ресторант в Сохо. Каза на съдебния пристав да предаде на своя човек да търси посетител, който ще седи на бара с развързана вратовръзка.

Когато Зенко пристигна в ресторанта, Рейли вече пиеше третия си двоен „Джеймисън“.

Рейли имаше достатъчно поводи да му удари едно яко пиене. Дори да се натряска, ако ще. Оня тъп педераст, Уолдрън, изобщо си нямаше представа с кого си има работа. Никой не може да разкарва Патрик Рейли по тоя начин. Той беше започнал да бачка за гаднярите още когато Уолдрън е бил толкова малък, че не е можел да си изправи пишката. Шибано копеле. И защо Зенко не беше пречукал Девлин този следобед?

Рейли почти беше на път да убеди сам себе си, че ще иде да намери тоя Девлин и лично да го застреля, когато появата на Зенко прекъсна мрачната му разпивка. Оберкелнерът показа на Зенко една празна маса. Докато сервитьорът се оттегляше да му донесе питието, Зенко се втренчи в Рейли, докато старото ченге не отвърна на погледа му. Зенко му кимна и Рейли опипа с пръсти развързаната си вратовръзка, доволен от себе си. Допи чашата с уиски и понечи да стане и да се запъти към тоалетната. Но се изправи прекалено бързо от стола си на бара. За миг се олюля. Почувства, че му се вие свят и че не му достига въздух. Пресегна се и се хвана за плота. Главата му се попроясни, но все още беше замаян. Отблъсна се от бара и се насочи към тоалетната, като се съсредоточи да улучи вратата, на която беше изрисувано бомбе и пишеше „Мъже“. Но продължаваше да му се гади. Усещаше, че се изпотява. Боже мой, помисли си той, какво ми става? Къде съм тръгнал да се срещам лично с един престъпник? Не. Трябва да го направя. Стига съм си играл. Ще разбера какво е станало днес. Уолдрън ще съжалява, дето си позволи да ми каже да млъквам.

Три минути по-късно Зенко нахлу в малката тоалетна, за да потърси Рейли, но единственото, което можа да види, бяха ожулените му чепици под вратата на клетката.

Зенко си запуши носа.

— Ей, запали кибрит, по дяволите. Сега ли трябва да го праиш, кат знаеш, че идвам след теб.

— Имам нужда.

— Ми кензай си вкъщи, по дяволите.

Вътре в клетката Рейли бръкна в джоба си и измъкна една от смачканите си цигари. Той изтърва кибрита между краката си и за малко да удари главичката на отпуснатия си пенис.

— Говна!

— Говна, я! Точно така. Начи ти си оня дет бачка с нас.

— Аз съм.

— Кво стана при тоз „Бъргър Кинг“? Пикадили.

— Точно това исках да ви попитам и аз. Какво стана?

— Там няма никой. Девлин.

— Той беше там.

— Отде знаеш? И тебе няма там.

— Там бях, по дяволите. Бях зад ъгъла в колата си. Шефът ми трябваше да се срещне с него сам, затова чаках навън. Колко време ви трябваше да стигнете до там, за бога?

— Бе ти наистина ли си сигурен, че е бил там?

— Видях човека.

— Ми що не го арестува тоя кучи син?

— Казах, че чаках отвън. Мислех, че тъпият ми шеф ще го арестува, но не, той взел, че сключил някаква шибана сделка с него.

— Сделка. Ква сделка?

— Девлин се съгласил да се яви в полицията, ако Уолдрън включи жената в програма за защита на свидетелите.

— Програма за свидетели? Тва пък какво е?

— Организират закрила за хора, които свидетелстват срещу хора, които могат да ги убият.

— Говна. За кого ша свидетелства тя?

— Предполагам за вас и за шефа ви.

— Мамка й.

— Нали? Внимавайте с нея.

— Кога той доведе жената?

— Не знам все още. Ако бяхте дошли там навреме и ги бяхте застреляли и двамата, сега нямаше да му мислим за всичко това, нали?

— Още една беля. Ти как се казваш, полицай?

— На вас защо ви е името ми?

— Искам да знам как да ти викам.

— Рейли. Патрик Рейли.

— Начи сега бачкаме заедно, Рейли. Директно, а?

Рейли пусна водата и излезе от клетката. Двамата се изгледаха един друг. Не се здрависаха.

— Да.

Рейли пристъпи до умивалника и пусна силна струя върху напразно протегнатата си за здрависване ръка. Зенко продължи да го гледа внимателно и изчака, докато онзи не започна да си трие ръцете.

— Начи ние сега на една страна, полицай Рейли.

— Само временно.

— Начи ти сега гледай намериш Девлин и жената за нас. Ако жената свидетелства, ша има неприятност за всички. Включително и за тебе.