Джон Кларксън - Единствен изход

— Откъде разбра?

— На ръката му, с която стреляше, видях татуировка на „Сантерия“. Тия момчета обикновено не изтрайват дълго. Но неговата татуировка ми се стори, че е поне от две години. Щом е още вътре в таз работа, да знаеш, че си го бива.

— Предполагам. Е, оставаш ли, Бен?

Девлин не искаше да му обяснява какви трудности им предстояха. Той вече знаеше.

Бен направи гримаса и отвърна:

— Е, добре. Мож да е ужасно глупаво, но оставам. Това малко момиче ми влезе под кожата. Обикновено плаша малките деца като него, но това тук наистина има кураж.

— Знам.

— Ще ти го кажа още веднъж и млъквам. Дано накараш ченгетата да действат бързо, че кучите синове, дет искат да ни пречукат, са доста много. Само въпрос на време е да ни намерят.

— Знам.

Девлин стана и се приближи до междинната врата. Знаеше, че след като веднъж е приел, Бен щеше да изпълни ангажимента си, докато Ани и Елизабет не се окажеха вън от опасност. След което едрият мъж щеше да изчезне отново в своя подземен свят, до следващото телефонно повикване.

Девлин изчака, докато Ани целуне Елизабет за лека нощ и се изправи. Тя остана изненадана, когато го видя да я гледа от другата стая. Не беше го чула да влиза, а и разговорът им с Бен бе прекалено тих, за да ги чуе.

Ани се приближи към него и бързо го прегърна.

— Радвам се, че се върна!

Мигът на физическо докосване свари Девлин неподготвен. Допирът с нейното сочно тяло, макар и кратък, така го замая, че той не можа да отвърне нищо.

Ани първа наруши тишината.

— Добре ли си?

— Да. Чувствам се чудесно. А тук всичко наред ли е?

— Да. Всъщност, престанах да треперя. Ти хапна ли нещо?

— Не. Нямах възможност.

— Да поръчам ли нещо за ядене?

— Не. По-добре да изляза.

— Нека да дойда с теб.

— Добре.

Как се съгласи само, ей така. Беше пълна лудост. Дали не го бе размекнала прегръдката? Това краткотрайно физическо докосване след толкова години? Вече бяха преживели заедно две смъртоносни престрелки, но досега не бяха се докосвали. Нима близостта на тялото й и една прегръдка можеха да го направят толкова безразсъден?

— Остани с Елизабет — обърна се той към Бен. — Ще заключа двойната врата, за да не се налага да наблюдаваш и двата входа.

Бен му кимна и се изправи от удобното кресло с обичайната си, изненадваща околните пъргавина. Вдигна голямата си черна торба и тихо прекрачи в другата стая. Девлин знаеше, че той ще се разположи в стаята и ще пази детето до заранта. И през целия следващ ден, ако се наложеше. Двамата тихомълком си бяха разпределили отговорностите. Той самият щеше да се грижи за жената, а Бен щеше да пази детето.

Девлин затвори грижливо вратата, свързваща стаите, и махна на Ани да го последва навън.

Двамата мълчаливо отидоха до наетия микробус, като Ани крачеше толкова плътно до Девлин, че ръцете им се докосваха. Разделиха се за миг и влязоха в колата. Девлин бръкна под пътечката на пода и извади ключа за запалване. Беше го оставил тук, за да не го търси и да рови из джобовете си, ако им се наложи да бягат.

Запали двигателя и тихо подкара извън паркинга.

— Знаеш ли някое място наоколо, където да хапнем? — попита той.

— Не. Това не е моят квартал. Предлагам просто да пообиколим и все ще намерим някоя кръчма или нещо подобно.

— Окей.

— Е, и какво стана в града?

— Опитах се да накарам ченгетата да ни оставят на мира.

— Как?

— Срещнах се с Уолдрън.

— Той не поиска ли да те арестува?

— Не.

— Какво каза той?

— Иска да се предадем.

— Ще го направим ли?

— Не и преди да се убедя, че е безопасно.

— А защо не е безопасно?

— Ще поговорим за това по-късно.

— Кога ще стане безопасно?

— Когато арестува онези типовете и гарантира личната сигурност при задържането.

— За кого?

— За теб и Елизабет.

Ани замълча.

— И ти се съгласи да ме заведеш да свидетелствам?

— Само ако се уверя, че ще бъде безопасно.

— Не трябва ли аз сама да реша дали да свидетелствам, или не?

— Да. Не съм решавал нищо от твое име. Просто уредих нещо, за което смятам, че е една възможност, която можеш да обмислиш. За съжаление, нямаш голям избор.

— Защо? Какво имаш предвид?

Девлин не отговори. Съсредоточи се да открие някое място за ядене.

— Джак, какво имаш предвид с това, че нямам избор?

Девлин забеляза една добре осветена кръчма, чиято външна фасада бе украсена с висящи растения и саксии с цветя. Встрани от кръчмата имаше малък паркинг и той вкара микробуса.