Джон Кларксън - Единствен изход

Повечето факти, вписани в документите на Бен при кандидатстването му в армията, се оказаха фалшиви. Когато набираха доброволци за войната, никой не си правеше труда да извършва проверки. Но когато по-късно Чичо Сам трябваше да плати някому заслужените обезщетения, работата ставаше друга.

Бен беше изритан безцеремонно от служба. Казаха му да бъде благодарен, че няма да прекара част от живота си в трудовия лагер в Левънуърт за вписване на неверни данни във военни документи.

Едрият мъж само премигна пред командира, който му го съобщи, и напусна Форт Дикс, облечен в непривичен за него цивилен костюм, и с триста долара в джоба си. Бойните му колеги и приятели бяха събрали сумата помежду си. Все едно че напускаше затвор.

Но на служба или извън нея, Бен изглежда не се притесняваше особено. Бен разполагаше със списък имена, осигурени му от бивши офицери и приятели от армията. Нямаше човек между тях, който да не смяташе Бен за незаменим по време на бойни действия.

Бен беше истински експерт в лекото въоръжение, експлозивите, полевите действия, оцеляването в дива местност и ръкопашен бой. Беше необичайно силен и издръжлив. Можеше, ако се наложи, да издържи цяло денонощие непрекъснат преход с над петдесеткилограмов товар на гърба си. Но най-важното — Бен Джонсън не се плашеше от нищо. Не става въпрос за преодоляване на страха. Мозъкът му просто не регистрираше чувството на страх, тъй както то бе познато на повечето други мъже. Също както мозъкът на един далтонист не регистрира зеления и жълтия цвят.

Само три дни след уволняването му, Бен бе нает от група канадци, решили да се присъединят към наемните части на Лудия Майк Хоар, действащи в базата Камина в Катанга, Африка. След това воюва из цяла Африка, Малайзия, Индонезия и Филипините. Тъкмо на Филипините той попадна в кадровата мрежа на Уилям Чоу. Дотогава сключваше договорите си сам. Той се справяше чудесно с изискванията на войната, но бе установил, че не изпитва желание да се съобразява с прищевките на хората, които го наемаха.

Бен беше убеден, че съществува по-голяма вероятност да бъдеш измамен или изоставен от онези, които те наемат, отколкото да бъдеш убит от онези, които воюват срещу теб. От тук насетне той работеше само с хора, чиято репутация и опит познаваше.

Негова база стана Лондон. Практикуваше професията си, като живееше ден за ден, без да влиза в официалната мрежа за идентификация на личността, включваща шофьорска книжка, номера на социалната осигуровка, кредитни карти и вписване в телефонни регистри. Амортисьорите, които предпазваха Бен от ударите на външния свят, се изразяваха в пари в брой, подправени документи и оръжия, които пазеше на най-различни места, както и вярата и доверието в една малка група хора. Един от тях беше Джак Девлин. Макар Девлин да познаваше много бегло биографията на Бен, той определено се надяваше, че благодарение на Бен ще остане жив срещу убийците, които го бяха погнали по петите.

Двамата мъже продължаваха да седят безмълвни, унесени всеки в собствените си мисли. Мълчанието не беше неприсъщо за Бен. Той се чувстваше съвсем добре, проследявайки как Девлин наблюдава Ани, която в този момент приспиваше Елизабет.

През междинната врата Девлин можеше да вижда Ани, но не и Елизабет. Сумрачната светлина в другата стая беше милостива към Ани. Сенките омекотяваха бръчиците на загриженост около устата и очите й, и прикриваха напрегнатостта, която изглежда се бе превърнала в нейна постоянна черта. Сцената в този момент беше тиха и интимна — майка, приспиваща детето си.

Но за Девлин този миг не продължи дълго. Той се усети, че пресмята шансовете да бъдат намерени и принудени отново да побегнат навън в тъмната нощ.

Девлин се обърна към Бен и наруши мълчанието.

— Ако успеем да останем извън играта, в безопасност, докато ченгетата си свършат работата, да допуснем, че успеят да закопчаят онези типове, за нас ще бъде най-добре. Също и за теб.

— А теб ченгетата знаят ли те кой си?

— Да.

— Тогаз и гадовете ще го разберат.

— Това не е твой проблем, Бен.

— Имаш ли някои по-далечни планове, които не си споделил с мен?

— Обикновено не гледам толкова надалеч. Ангажирай се само със следващите два-три дни, Бен, след това всичко ще се оправи.

Едрият мъж седеше свит на стола, прегърнал пушката, и обмисляше казаното от Девлин. След няколко секунди той поклати глава, сякаш не можеше да прогони някаква натрапчива мисъл.

— Ако отново се доберат до нас, ще трябва да избиеш доста ярдита, преди да осъзнаят, че не си струва да се занимават с теб. Те обикновено стават много лоши, когато ги прекарат. А оня тип, дето стреля по нас тая сутрин, е дори нещо по-лошо. Той не е типично ярди. Струва ми се, че е доминиканец. Може би дори кубинец. Да знаеш, че е замесен с много лоша мая.