Джон Кларксън - Единствен изход

— Не смятам да продължаваме дълго.

— Е, това е добре, щот и без друго няма да продължи дълго. Не и при толкоз много играчи. Вие ми казахте, че тая работа не е чрез агенцията, а си е ваша. Но това май не засяга бизнеса ви. Май е нещо лично. Ако беше просто бизнес, отдавна щяхте да се измъкнете.

— Прав си. Случаят е личен.

— Така си и мислех.

— Бен, ако искаш да се оттеглиш, няма да ти се сърдя.

— Ще видим. Но засега преди всичко искам да разбера какво, по дяволите, си намислил, за да спасиш тва момиченце. За майка й не знам нищо, но знам със сигурност, че то не заслужава да бъде застреляно ей така.

— Не, не заслужава.

— И какъв е планът, господин Девлин?

— Планът е да се скрием така, че в следващите няколко дни никой да не може да ни намери. Да се скрием някъде, докъдето да можем да се доберем без обществен транспорт, тъй като летищата и влаковете продължават да са твърде рисковани. Ще съдействаме на полицията, но не и преди да настъпи подходящият момент. Когато преценя, че си струва, ще се споразумея с полицията Ани да се яви при тях. Ще включим нея и Елизабет в програмата за защита на свидетели.

— Тукашната полиция невинаги е много надеждна.

— Но нали Службата при Прокуратурата на Нейно Величество го прави?

— Понякога. Понякога обаче Столичната урежда тези неща, но трябва да минеш през Прокуратурата и гледай да си сигурен, че с това ще се заеме Отделът за специални операции, а не редовната Столична полиция.

— Окей. Ако преценя, че е добре, вероятно ще предприема тази стъпка. Но ще потърся и начин да измъкна Ани и Елизабет извън страната. При всички случаи няма да чакам дълго. Засега трябва да оставя на полицията време да си свърши работата. Или поне да се опита. Направят ли няколко ареста, Ани ще може да бъде защитена чрез Съда. Ако има късмет, те ще изловят повечето типове, които я преследват.

— Мислиш ли, че ще го направят?

— Все още не знам. Но знам, че полицията вече разбира какъв адски огън се разгаря. Мисля, че скоро ще предприемат много строги действия срещу тези хора. Особено срещу югославяните. Те са нови на тукашната сцена, нали така?

— Да. И при това им се носи лоша слава.

— Ти какво знаеш за тях?

— Както казах, не много. Но явно не играят по правилата.

— С колко хора разполагат?

— Не знам. Но нямат нужда от много. Въоръжени са като специални бойни части. И от това, което чувам, ако им потрябват повече хора, те разполагат с достатъчно пари, за да наемат местни здравеняци.

— Познаваш ли някой, който е работил за тях?

— Двама.

— Те знаят ли за теб?

— Може би. — Бен сви рамене. — Значи планът е да стоим кротко, докат полицията поразчисти терена?

— Да. Боиш ли се от отмъщение?

— Следите ми са добре скрити.

— Някой знае ли истинското ти име, Бен?

— Не, доколкот ми е известно.

Двамата мъже се умълчаха замислено. Девлин си мислеше за Бен и дали тази работа можеше да му навреди. Зависеше от това колко добре щеше да се прикрие, след като всичко свърши. Никой не знаеше много за Бен Джонсън. И, разбира се, Бен Джонсън не беше неговото истинско име.

Нито пък беше името, което той бе използвал, когато се записа доброволец в Корейската война. По това време Бен беше едва шестнадесетгодишен и му трябваше свидетелство за раждане, което да доказва, че е на осемнадесет. Но макар и на шестнадесет, Бен беше по-едър и по-як от повечето възрастни мъже.

Младата му възраст не бе му попречила да бъде истински воин. Бен беше воювал от дебаркирането в залива Инчон до хълма Порк Чоп, и спечели толкова бойни отличия, че можеха да покрият цяла педя от гръдния му кош. Той напусна Корея със звание старши сержант, един от командните чинове в реалните бойни действия. Остана да служи в армията в Седемдесет и седми батальон на Специалните сили и после в Сто и първа въздушнодесантна дивизия.

Задържа се в армията още единадесет години, до 1964. Сигурно щеше да остане и повече, ако не беше дошъл моментът, в който имаше право да получава пенсионни обезщетения.

Тъкмо тогава един от компютрите във Вашингтон избълва списък от факти, свързани с неговата личност, които изглеждаха правдоподобни, но някак си не се съгласуваха помежду си.

Първо, номерът на социалната осигуровка на Бен не съвпадаше с неговата възраст и месторождение. Някакъв съвестен дребен бюрократ се бе разровил в житие-битието на Бен и бе установил, че повечето цифри, свързани с името Бен Джонсън, не отговарят на истината.

Училищни данни, медицински данни, отпечатъци от пръстите, номерът на социалната осигуровка, свидетелството за раждане. Колкото повече се вглеждаше въпросният бюрократ, толкова повече установяваше наличието на явни несъответствия.