Джон Кларксън - Единствен изход

Уолдрън с мъка се насили да не издаде чувствата си. Припомни си поговорката, че отмъщението е блюдо, което е най-добре да се сервира студено.

Отвори вратата и отключи белезниците на Рейли, без да каже нито дума. Последва поток от ругатни и заплахи, които Рейли изсипа по адрес на Девлин. Воняща имитация на гняв. Уолдрън не отвърна. Подаде му мълчаливо значката и радиостанцията.

Рейли погледна Уолдрън, за да потърси у него подкрепа, но единственото, което Уолдрън му каза, беше:

— Връщаме се. Млъквай, ако обичаш.

Но Рейли продължи с ругатните и заплахите. Уолдрън удари с юмрук по контролното табло.

— Млък! — изрева той.

Беше толкова изненадващо, че Рейли отметна глава. Никога не беше чувал шефа си да му говори с подобен тон.

— Просто карай обратно към участъка, Рейли, и повече да не съм чул звук.

Онзи подкара.

Уолдрън се отпусна на седалката, ядосан на себе си, че беше си изпуснал нервите. Постара се да забрави умората, защото си даде сметка, че му предстоеше да свърши огромно количество работа. Започна да реди в главата си списък със задачи. Имаше да се попълват един куп документи, за да си осигури гаранции за арестуването на Мислович и ярдитата. Трябваше да организира охрана около щаба на югославяните на Беруик стрийт. Трябваше да се свърже със Службата на Прокуратурата и да започне преговори за включване в програмата за защита на жената и детето. Всичко това трябваше да се свърши, без Рейли да знае и без да му се пречка. А освен това трябваше да свърши всичко това достатъчно бързо, за да не даде възможност на Фентън да го спре.

След като свърши, Уолдрън се закле, че ще намери необходимото доказателство, че Рейли наистина е онова издайническо копеле, каквото беше. Никой друг нямаше да научи за това. Никой друг не трябваше да бъде намесван. Той сам щеше да го направи. И да го изпипа толкова добре, че след като приключи със сержант Патрик Рейли да бъде свършено веднъж завинаги.

Десет минути Рейли остана мълчалив. За него това беше крупен успех.

— И какво все пак направи с това мръсно копеле Девлин?

Уолдрън прекъсна размишленията си и изгледа Рейли.

— Какво?

— Девлин. Какво стана с Девлин?

— Нищо. Той ми остави вещите ти на масата и ми каза следващия път да дойда сам.

— И после?

— После си отиде.

— И ти ей така го пусна да си отиде?

— Не. Тръгнах с него. Трябваше да си поговорим. Постигнахме споразумение.

— Какво споразумение?

— Ще организираме защита за жената и тя ще ни съдейства.

— Защита?

— Не е ли това, което обикновено се прави за свидетелите?

— И срещу кого ще свидетелства тя?

— Срещу престъпници, Рейли. Не се ли свидетелства обикновено срещу престъпници?

— И колко време ти отне да се споразумееш с него?

— Не съм си гледал часовника.

— Щото мина доста време.

— Аз не се върнах веднага при теб.

— Защо?

— Това, че си се оставил да те спипа по този начин, не ме зарадва много, сержант. Това съвсем не ми осигури най-добрата позиция за водене на преговори. Помислих си, че ако се върна веднага при колата, преди да съм се успокоил, ще ти скъсам гьона от бой.

— Ще какво?

— Влязох в звукозаписния магазин и купих един компактдиск.

Уолдрън извади покупката на Девлин.

— Какво?

— Харесва ли ти заглавието: „От ада до рая“?

— Не те разбирам.

— Може би трябва да бъде: „От рая до ада“.

— За какво ми говориш?

— Няма значение.

— Те кога ще се явят?

— Скоро.

— Жената ще свидетелства?

— Не го ли казах току-що?

Вече минаваха по моста Тауър. Уолдрън знаеше, че ще работи цяла нощ. Но първо трябваше да се отърве от Рейли.

Рейли продължаваше да бъде настоятелен.

— Как можа да оставиш тоя човек просто така да си отиде след това, което направи?

— Да, наистина беше недомислие от моя страна. Другият път аз ще остана в колата, ще се вържа с белезниците на волана, а ти ще го доведеш.

— Проклет да съм, ако не го направя само да ми падне.

— Да. Абсолютно, сержант Рейли. Намираш го преди мен и го довеждаш. Има си хас. При това съм сигурен, че сега си много мотивиран.

Рейли спря колата пред входа на участъка. Уолдрън отвори вратата, но се обърна към Рейли, преди да излезе:

— Погрижи се да прибереш колата и си отивай вкъщи за вечеря, сержант. Твоята смяна почти приключи. Тежък ден, струва ми се. Сигурно няма да ти дойде зле да поотпуснеш малко и да му удариш едно-две. Може и да ти помогне. Тъкмо утре ще си по-свеж.

Уолдрън излезе от колата.