Джон Кларксън - Единствен изход

— Защо там?

— Обичам тълпите.

— Е, за бога, да се срещнем поне на някое по-прилично място. Има един чудесен, приятен ресторант точно от другата страна на площада.

— Не. Нека да опитаме по американски. Ще бъда там след петнадесет минути.

— Защо ме разигравате? Елате тук. Ще бъдете в безопасност.

— И не идвай с подкрепления, Уолдрън, иначе изобщо няма да ме видиш. Ела сам.

Девлин затвори, преди Уолдрън да започне да спори с него. Главният инспектор тръшна телефона и се втурна към вратата. Само след две минути той вече бе напуснал участъка и седеше до Рейли в зелен роувър 1600 на път за Пикадили.

— Какво има там?

— Там ще е Девлин, ако имам късмет.

Рейли подкара по моста Тауър. Ръцете му бяха изпотени, изпънал врат над волана, напрягайки се да си пробие път през гъстия трафик. Уолдрън беше включил сирената и буркана на покрива и ръмжеше на Рейли да кара по-бързо, но главната грижа на Рейли в момента бе, как да се обади на своята връзка. Той ровеше из мозъка си да измисли някаква причина да спре и да се обади по телефона — на жена си, на лекаря си, на свещеника си. Боже мой, на когото и да е. Но идеята беше тъпа. Уолдрън едва ли щеше да му позволи да спре, камо ли да се обади по телефон.

След като беше затворил слушалката на Уолдрън, Девлин се бе отдалечил от кабината и се бе отправил към аудио магазина на Тауър, точно срещу „Бъргър Кинг“. Качи се по стъпалата на втория етаж. Табелите по стълбището указваха „Класика“ и „Джаз“, но когато прекрачи през стъклената врата, от тонколоните, провесени под странни ъгли от тавана, изригваше американска кънтри музика. Магазинът се тресеше от мощния звук.

Той продължи напред и стигна до редицата двойни прозорци, запълващи арките, които оформяха лицевата страна на магазина. Половината от височината на прозореца се закриваше от рафт с компактдискове, но въпреки това Девлин имаше добра гледка към „Бъргър Кинг“ оттатък улицата.

Трите часа сън и душът почти бяха възстановили силите му. Кънтри музиката беше жизнерадостна и ритмична. Почувства се зареден с енергия.

Той взе един компактдиск и се престори, че чете етикета му. Разгледа и другите предложения на рафта. Кънтри, фолк, блус, госпъл. Имаше дори сектор с шотландски гайди и старинна келтска музика. Девлин се зачуди как ли щяха да звучат гайдите тук, но беше доволен от инструменталното кънтри, което бяха пуснали.

Осемнадесет минути след като бе затръшнал слушалката на Уолдрън, пред „Бъргър Кинг“ спря зелен роувър. Уолдрън излезе от колата и се обърна да каже нещо на шофьора. От наблюдателния си пункт на втория етаж Девлин наблюдаваше как Уолдрън влиза в „Бъргър Кинг“, докато в същото време зеленият роувър продължи до Шафтсбъри, вля се в колоната автомобили и зави към Денман. Девлин загуби роувъра от погледа си, но не се съмняваше, че колата беше паркирала някъде наблизо.

Девлин огледа оживения район. Около площад „Пикадили“ имаше няколко хиляди души и уличните платна бяха задръстени с коли, таксита и двуетажни автобуси, но той се увери, че не вижда никакви коли, заемащи позиция, което да подскаже, че са от полицията.

Напусна наблюдателницата си и на излизане попита продавача на щанда какво свиреха в момента. Казаха му, че е „Маверикс“. Девлин пожела да си купи компактдиска „От ада до рая“ и го прибра в джоба на якето си.

Прекоси към Хеймаркет, покрития пазар, който граничеше с „Бъргър Кинг“, тъй че Уолдрън да не може да го види, дори и да го потърси. Продължи до Шафтсбъри и се насочи към Денман. Денман беше тясна уличка в близост до Гласхаус. Зеленият роувър се оказа паркиран на тротоара точно след пресечката пред една кръчма, носеща името „Сейнт Джеймс Тавърн“. Шофьорът тъкмо излизаше от кръчмата. Или изобщо не беше пил, или беше ударил нещо набързо, помисли си Девлин.

Рейли беше глътнал един двоен „Джеймисън“ на екс, докато използваше телефона в кръчмата. Питието, заедно с телефонното обаждане, го караха да се чувства изключително доволен от себе си. Имаше възможност да съобщи точното място на срещата: „Бъргър Кинг“ на улица Гласхаус, площад Пикадили. Рейли разбираше, че без точното указване на мястото враговете на Девлин щяха да се лутат покрай магазините и тълпите хора, от които гъмжеше Пикадили. Сега, ако побързаха, те щяха да хванат Девлин, напълно да прекарат Уолдрън, а Рейли дори нямаше да е там. Щеше да си бъде жив и здрав, изпълняващ възложените му заповеди, паркирал далече от сцената на събитията.