Джон Кларксън - Единствен изход

На противоположната пейка Мислович и Оливър на свой ред се преструваха, че водят дружеска беседа.

Оливър дори беше станал и разтърсил ръката на Мислович, когато се поздравиха, даже го нарече „френ“, въпреки че от устата на Оливър думата прозвуча толкова странно, че Мислович първоначално дори не схвана какво му казва. Всъщност, той трябваше да признае, че разбра едва половината от онова, което Оливър му приказва. Карибският му акцент объркваше Мислович. Оливър беше живял в Лондон през последните двадесет години. Защо тогава, чудеше се Мислович, английският му звучеше така, сякаш току-що беше излязъл от някой забутан град в Ямайка?

Югославянинът седна и се заслуша в подпяващия говор на Оливър. Слушаше го, но в действителност не го чуваше. Вместо това си мислеше за смъртното оскърбление, което Девлин му беше нанесъл, опирайки пистолет в главата му, след което на всичкото отгоре се бе измъкнал. Както и за последвалото нахалство, извършено от тоя ненормалник отсреща, когото Оливър наричаше „Хинтън“. Той има наглостта да насочи оръжие срещу него и по-лошо, всъщност бе готов да го убие, за да се добере до Девлин. А сега ето ги, седят си тук в парка, сякаш това бе нещо обичайно, и на всичкото отгоре Оливър го нарича „приятел“.

Мислович прекъсна шефа на ярдитата и рече:

— Господин Оливър, май си имаме проблем.

— Къв проблем?

— Жената и Девлин.

— Не, не, господин Милс. Ние си нямаме проблем. Аз си имам проблем. Вие нямате нищо общо с тоз тип, с жената и квот още е там.

— Имам, и още как. Всички следи водят към мен. А хич не обичам да ме заплашват в собствения ми офис и да ме използват като заложник.

— Ясно бе. Не мож да остаиш некой да н’та уважава. Но аж’са погрижа за него. Аз.

— Добре, тогава да приключим бързо със случая. Нямаме нужда от тези усложнения.

— Ти заеби усложненията. Треваше а го гръмнеш в лицето и а си свършил с него гат ти беше в ръцете.

— Опитах се да ви направя услуга. Мислех, че го искате. Следващият път ще знам.

— Дърпаш спусъка, мон, и толкоз. Ма друг път нема да има. Друг път аж’са погрижа за него.

— Или пък аз.

— Не, не, не, не. О, не, мой човек, ние сме тез дет ша го гърмат. Ние ша го гръмнем, и жената, и секи дет си мисли, че мож да ми са пречка в бизнеса. Вие само се погрижете за нашия бизнес.

— Разбирам.

Мислович усети как гневът му се надига и трябваше да упражни известно усилие, за да си наложи по-спокоен тон.

— Но, разбира се, господин Оливър, това приятелче доста затрудни бизнеса.

— Може би.

— Не мисля, че е в наш интерес да търчим по улиците, опитвайки се да го застреляме.

— Може би не.

— Тъй че в интерес на нашия бизнес и като ваши приятели, ние поехме отговорността да намерим господин Девлин и жената, и да ви помогнем да ги отстраните.

— Е, и кво ша разберете? Кой ша ви каже, мистах Милс?

— Имаме си информатори.

— Кой?

— В полицията.

— Затва ли ма викна тука? Да ми кажеш тва?

— Да. Затова. Очаквам много скоро да получа информация къде вие — ние — можем да го намерим. Ще се погрижа отново да ви изпратя господин Девлин.

— Чудесно. Приемам с благодарност. Кат приятели.

— Като партньори в бизнеса.

— Чудесно.

— Що се отнася до нашия бизнес…

— Кво?

— Време е да го поставим на друго ниво. Бих искал значително да вдигна поръчката.

Оливър се поколеба само за миг. Мислович го подбутваше, но в посоката, която Оливър искаше да го подбутнат.

— Няма проблеми. Кажи ми кога и колко.

Мислович продължи:

— Да речем десет кила. Веднага щом можете да ги осигурите.

За момент Оливър запази мълчание. Никога досега не беше търгувал в такова голямо количество.

— Ко дигнем толкоз високо, ша ни треват некои неща от вас.

— Какво друго? Като изключим парите.

— Ми ша ми трева малко повече безопасност, тогаз. Не мож ли а са разберем ’ми намериш оръжие? Бойни автомати. Ти ми каза, че можеш.

— Колко ще ви трябват?

— Ми да речем, по един на кило. Да направим бартер. Свалям цената на кило седем процента за сека.

— Тоест?

— Получаваш праха за десет и пет.

— Британски лири.

— Разбира се.

— Да се разберем на десет.

— Недей така, мистах Милс. Не мож да ми искаш а ти платя дванайсе стотачки за един автомат.

— Боен.

— Боен. На пазара вървят за десет и педесе.

— Къде? Само поединично. Аз ще ти осигуря десет.

— Ма аз купувам на едро, начи трева да свалим цената.

— Не. Не и с оръжията. Оръжието е сила, господин Оливър. Аз съм готов да ви осигуря достатъчно огнева мощ, за да станете непобедим на улицата. Това струва много повече от цената, по която вървят.