Джон Кларксън - Единствен изход

След това си даде ясна сметка защо се намираше тук. Имаше нужда от силата, от парите, от оръжието, което му трябваше, за да унищожи всеки, който стоеше на пътя му. Милс означаваше за него пари и може би оръжие. И ако това налагаше да работи с хора извън обичайния си кръг, така да бъде.

Те обещаваха пари. Обещаваха оръжие. А Оливър бе разбрал от последния им разговор, че Милс е готов да му обещае още много неща. Може би жената и нейния телохранител. Беше настъпил часът, в който щеше да провери дали югославяните могат наистина да доставят тези неща.

Ето че Мислович и Зенко се появиха на входа на парка. Те се отправиха директно към пейката на Оливър. Мислович седна отляво на Оливър, Хинтън отдясно. Зенко се разположи на една пейка пред тях. Оливър наблюдаваше всичко това. Шахматната дъска беше подредена. Зенко можеше да застреля Оливър, Хинтън щеше да застреля Мислович и след това двамата щяха да се застрелят един друг. Предстоеше следващата фаза на играта.

Отвъд реката, на Саут Бенк (Южния бряг), началник-група Томас Фентън се канеше да започне играта срещу Джеймс Уолдрън.

Фентън беше изчел всички доклади, изписани след първата престрелка и първоначалните доклади за втората престрелка. Всичко това бе адски объркано. Но можеше и да се окаже адски забавно.

Той се пресегна към настолния телефон и набра вътрешния номер на сержант Патрик Рейли.

— Рейли, заповядай в кабинета ми.

След по-малко от минута мършавото, сивокосо ченге се появи в кабинета на Фентън.

— Говори — подкани го Фентън.

Рейли тутакси започна да говори колко лошо се справя Уолдрън със случая. Точно това, което Фентън искаше да чуе.

Фентън разполагаше с един от четирите лични кабинета в щаба на участъка. Кабинетът имаше нужда от ремонт. Сградата, в която се помещаваше участъкът, беше стара. Имаше място за бюрото му, за един допълнителен стол, за маса с компютър и за още един правостоящ. Но Фентън се беше разположил сред цялата скромна обстановка, сякаш беше президент на голяма корпорация.

Рейли стоеше прав и докладваше. Фентън поглъщаше тирадата му като сутрешната си овесена каша. Изпитваше огромно удоволствие, слушайки язвителните забележки и инсинуации на Рейли.

Ама какво сладко лицемерно гълъбче ми е тоя Рейли, помисли си Фентън. И на каква хубава прясна купчина говна беше стъпил онзи педераст Уолдрън.

Ето, всичко се развива чудесно. Вече си имаме и един труп. Много лошо, че жертвата е едно от онези копелета, ярдитата. Но да не се притесняваме, мислеше си Фентън. При скоростта, с която тези маниаци стрелят, скоро ще имаме много повече. Жестокостта на ярдитата винаги беше добре дошла като водещо заглавие в новините, надминаваха я само терористите от ИРА, но след примирието от тяхна страна събития не се очертаваха. Я виж ти, помисли си той, вече си имаме и главорези от Източна Европа, които се борят за място под слънцето. С толкова много автоматично оръжие, което хвърляше в паника обикновените хора и не спираше да стряска съня на полицейските комисари. Много лошо, че не използват и бомби. Бомби щеше да е най-добре, мислеше си Фентън. Но толкоз много свистящи по улиците куршуми също не е толкова лошо, нали? Пресата вече гъмжеше от новини.

Към всичко това се прибавяше, разбира се, и допълнителният привкус на дрога. И което беше най-хубавото, не просто кокаин, а кокаин на прах. Обработеният кокаин на ярдитата. Чудесно. След убийствата и отвличанията, дрогата беше най-доброто нещо. Да не забравяме и сочния десерт — замесената жена. Сега ако се добавеше и едно жестоко убийство на жената, щеше да се получи просто фантастично.

Бъркотията беше пълна. И то точно тук, в малкия тих участък на Тауър, от другата страна на реката. Най-голямото събитие, което щеше да потресе цяла Англия, след онази отвратителна история с двете малки садистчета, дето убиха едно току-що проходило момченце, мислеше си Фентън злорадо. Да, да, да, и кой допусна двамата единствени свидетели по случая да се измъкнат? Кой? Ами главен инспектор Джеймс Уолдрън, ето кой!

Слава на Всевишния, те бяха потънали вдън земя, помисли си Фентън, и бяха повлекли заедно със себе си и кариерата на онзи нещастник.

Фентън още веднъж се поздрави за това, че се сети да прикачи Рейли към Уолдрън, защото абсолютно всяка грешка, която допуснеше Уолдрън, щеше да му бъде докладвана на мига, давайки му възможност окончателно да унищожи кариерата на главен инспектор Джеймс Уолдрън.