Джон Кларксън - Единствен изход

Когато Девлин се прибра в стаята си, той позвъни в участъка на моста Тауър и остави съобщение за главен инспектор Уолдрън, че ще го потърси отново в четири часа. Бързо затвори слушалката и отново погледна часовника си. Имаше на разположение около три часа. Щяха да му стигнат да се наспи.

Той хвърли поглед през прозореца към тихата градина в задния двор, отделяща стаята му от шума и суматохата на Лондон. Нямаше да може да се наслади на покоя, който тази градина излъчваше. Не и при това пътуване.

Девлин се изтегна на леглото. Беше на пълни обороти от толкова часове насам, че му трябваха няколко минути, докато успокои топката. През това време прехвърли в главата си всичко, което се бе случило. Необичайно количество неприятности за твърде кратко време. С цялата тази бъркотия сигурно бяха свързани много повече неща, за които Ани не му бе казала. Просто не беше за вярване две престъпни групировки да предприемат толкова необичайни мерки, само за да унищожат съпругата на един дребен пласьор на дрога. Ани се бе забъркала в нещо много по-голямо, отколкото му бе казала. Но дали реакцията на югославяните се дължеше на Ани или на това, което той беше направил с Мислович? Дали Ани си даваше сметка в какво се бе забъркала и дали наистина беше случайна жертва на обстоятелствата?

Твърде много въпроси без отговор, помисли си Девлин. Той притвори очи. Съзнаваше, че трябва да намери отговор на всички тези въпроси.

На Мислович му се додряма. Беше изял храната си. Гърлото го болеше по-малко и бе започнал да се отпуска.

Беше си поръчал варена сьомга, голяма порция салата и втора бутилка битърс. Зенко си поръча абсолютно същото, което леко раздразни Мислович. Зенко въобще не се интересуваше какво от британската кухня ще яде. За него яденето си беше ядене.

Когато привършиха с обяда, времето съвсем захладня и затова Мислович и Зенко приеха поканата на сервитьора да се преместят вътре за кафето и десерта. Мислович прецени, че един час, прекаран отвън, бе достатъчен да изчезне миризмата на барут от дрехите им. Но когато се настаниха, той запали за всеки случай цигара „Силк Кът“.

С кафето той си поръча „Арманяк“. Зенко се задоволи с трета бутилка битърс. По време на обяда Мислович беше изпратил Зенко до телефонния автомат близо до мъжката тоалетна да потърси своя информатор от полицейския участък на моста Тауър. Като военен, Мислович винаги си подсигуряваше добро разузнаване. Липсата на такова беше една от причините да се откаже от бруталните братоубийствени войни в родната си Югославия. Там той рядко разполагаше с надеждна информация. Бързо бе проумял колко пагубно можеше да бъде за него да води битки, без да познава силата на противниците си, а понякога без изобщо да има понятие кои са те. В настоящия момент това съвсем точно характеризираше ситуацията по отношение на загадъчния господин Девлин.

Зенко видимо се беше успокоил, след като хапна, пи и установи връзка със своя информатор от Столична полиция.

Един от познатите на Зенко познаваше някакъв съдебен пристав, работещ в Съдебната магистратура в съседство с участъка на моста Тауър. Приставът имаше добри връзки с полицейския персонал на Тауър. Докато Мислович привърши с кафето и „Арманяк“-а си, връзката беше установена. Сделката беше елементарна. Пари срещу информация. На информатора не се налагаше да се свързва пряко с югославяните. Всичко щеше да става с посредничеството на пристава. На информатора дори не се налагаше да звъни на някой непознат телефон, за да предава информацията, тъй като хората, работещи на Тауър, често разговаряха със служителите от съда. Докато сервират на Зенко кафето и десерта, всичко беше уговорено.

Мислович реши да се обади и на Оливър. Беше убеден, че скоро ще има какво да предложи на своя съюзник.

Той набра телефона и си представи как държи пистолет, опрян в черепа на Оливър, и му казва, че е един невеж черен дивак. Щом Оливър се отзова на телефона обаче, Мислович кротко му съобщи, че би желал да се срещне с него. Разбраха се да се видят в три и половина при входа на Хайд Парк, близо до Портата на Уелския принц. За Мислович това беше близо до мястото на следващата му среща.

Докато се връщаше към масата, Мислович изпита удоволствие като си помисли, че е поканил Оливър на следобеден чай. Три и половина беше подходящ час за това. Щеше да бъде забавно да види как ямаецът отпива чай в едно шикозно заведение, което не държи особено да обслужва нито един от двамата.