Джон Кларксън - Единствен изход

След това Уолдрън бе използвал своите пълномощия на главен инспектор, за да вкара лично съобщение в ПНК — Полицейски национален компютър, уведомяващо всеки полицай на територията на Англия, че Девлин, Ани и Елизабет са обявени за национално издирване. Той отново бе подчертал, че са въоръжени и много опасни.

Най-накрая Уолдрън бе започнал да звъни на личните си познати в Специалния отдел, за да си осигури и тяхната помощ. Тази полицейска групировка беше създадена през 80-те, за да събира информация и да се справя с ирландския тероризъм. Специалният отдел разполагаше с хора, както във всяко полицейско подразделение на територията на Обединеното кралство, така и из цяла Европа. Една от техните задачи беше издирването и задържането на заподозрени лица.

До момента, в който Девлин най-после се добра до Хийтроу, примката около него вече беше здраво затегната.

Девлин беше решил да вземе вътрешен полет или полет в рамките на Европейската общност, като смяташе, че при тях мерките за сигурност са занижени.

Трафикът към вътрешните терминали на Хийтроу беше претоварен — кола до кола. Девлин погледна часовника си. Знаеше, че времето му да се измъкне изтича.

Девлин си пробиваше с мъка път и премисляше възможностите, които му остават. Реши да избегне Бритиш Еърлайнс, макар че може би предлагаха най-много полети. Елиминира и Еър Лингъс. Полицейските комуникации с тези субсидирани от държавата въздушни компании сигурно щяха да бъдат най-преки. Избегна и Германските аеролинии — прекалено педантични и формални. Беше решил да се доберат до континента и оттам да отлетят за САЩ. Забеляза терминала, където се намираше Ал Италия. Беше достатъчно голям, че да предлага голям избор от полети към по-отдалечени места, и вероятно достатъчно неорганизиран, за да пренебрегнат внимателната проверка на всеки пътник.

Той паркира роувъра до бордюра и се обърна към жената, която преди малко беше превърнал в жертва, и чийто автомобил бе похитил.

— Мадам, отново ви поднасям извиненията си. Искам да разберете, че помогнахте да спасим живота на тази жена и на детето й.

Девлин я изчака да се обърне и да погледне към Ани и Елизабет. В този момент му се дощя Елизабет да заплаче тихо, но детето изглеждаше толкова отчаяно и объркано, че Девлин реши, че можеха да си тръгнат след всичко, което бяха причинили на тази дама, и без сълзите на момиченцето.

Той остана безмълвен, докато жената не извърна отново поглед към него.

— Сега, разбира се, вие можете да отидете в полицията и да разкажете какво стана, но съм длъжен да ви предупредя, че ще се забъркате в нескончаеми разпити. Хората, които преследват тази жена и детето й, вече им създадоха твърде много неприятности. Убиха двама души, доколкото ни е известно. Така че, ако решите да отидете в полицията, бъдете подготвена за това. От друга страна, можете да приемете тези пари за бензина и каквото там е нужно за почистване, заедно с нашите дълбоки благодарности, и просто да продължите натам, накъдето отивахте, преди да ни се бе наложило да се възползваме от колата ви.

Жената взе банкнотата от сто лири, която Девлин й подаде.

— Кажете ми само едно нещо, млади господине.

— Какво?

— Някой от вас извършил ли е престъпление? Не ме лъжете, защото веднага ще разбера, ако ме лъжете.

— Не, мадам. Не и в тази страна — отвърна Девлин.

Жената изгледа Девлин така, сякаш беше повече от убедена, че е само въпрос на време той да извърши престъпление и в Англия.

— Напускате ли страната?

— При първа възможност.

— Добре тогава. Задръжте си парите и тръгвайте.

— Благодаря ви.

— И се погрижете за това мило дете. Само заради него ви изслушах.

Девлин знаеше кога да спре.

— Ще се погрижа — отвърна той и излезе от колата.

Бен отвори вратата на Ани и Елизабет, грабна чантата и сака и ги последва към терминала.

По време на пътуването Ани бе успяла да почисти малко косата и лицето си от мръсотията. Когато излезе от колата, тя свали палтото си, сгъна го и го пусна в контейнер за боклук, но предницата на блузата и панталоните й все още бяха подозрително оплескани с червени петна.

— Няма да е зле да намериш тоалетна, да се измиеш и да махнеш тези дрехи. Имаш с какво да се преоблечеш, нали? — погледна я Девлин.

Ани кимна.

— Мисля, че и Елизабет също може да изглежда по-добре.

Момиченцето кимна, подражавайки на майка си. Безумието, което бе преживяло преди малко, бе успяло толкова да го ужаси. Девлин реши, че през по-голямата част от нападението се бе крило под майка си. Каквато и да бе причината, детето изглеждаше спокойно и сякаш вече привикнало към всички необичайни събития, в които се оказаха въвлечени майка й и тези двама мъже.