Джон Кларксън - Единствен изход

— Трябва да стигнем с колата ви до летище Хийтроу. Можете, ако пожелаете, да останете в колата. Ще ни закарате и ще си отидете, ще ви платим за почистването и за бензина. Още веднъж извинявайте за неудобството. Съжалявам, но нямах никакъв избор.

Жената впери поглед напред. Беше елегантна дама, с доста изискан тоалет — сив костюм, закопчан догоре. Беше възвърнала самообладанието си и спокойно отвърна на Девлин, без да го поглежда:

— Добре. Нямам нищо против.

Тя оправи полата си и стиснала устни, изправи гръб на седалката.

Девлин хвърли поглед към нея и забеляза присвитите й устни. Високомерната, извита горна устна на дама от висшето общество.

Няколко минути след като вече бяха излезли на магистралата, Ани най-после проговори от задната седалка:

— Какво ти казаха от полицията, когато им се обади?

Девлин отново погледна часовника си.

— Не можах да се свържа с онзи приятел, дето искаше да се явим в кабинета му. Надявам се да стигнем, преди да ни е отрязал пътя.

Главен инспектор Джеймс Уолдрън обаче междувременно правеше всичко, което беше в пълномощията му, за да отреже пътя на Девлин. За по-малко от двадесет и четири часа Девлин бе успял да му създаде повече неприятности от всичко, което беше преживял през цялата си петнадесетгодишна кариера в Столичната полиция.

В лондонската полиция работеха близо тридесет хиляди мъже и жени, но специално тази сутрин сякаш всичкото внимание на командния състав се бе съсредоточило върху Джеймс Уолдрън.

Тъй като участъкът на моста Тауър представляваше сравнително малко подразделение, офицерът с най-висок ранг в него беше със звание началник-група, едно ниво над ранга на Уолдрън. Повечето други отдели в града имаха главен началник-група. Следващите рангове нагоре включваха подкомисар, помощник-комисар, командир и най-накрая комисар, който докладваше пряко на вътрешния министър.

Случаят Девлин беше достигнал по каналния ред до кабинета на комисаря и беше накарал всички началници чак до нивото на Уолдрън да сноват нервно насам-натам, да сипят гневни заплахи или да се покрият. Ставаше все по-болезнено ясно, че в последните двадесет и четири часа в един изолиран район на Лондон бяха произведени повече изстрели, отколкото в целия град през последните двадесет и четири години. Лондонските полицейски сили не се отнасяха никак благоразположено към уличните престрелки, дори те да се разиграваха в някоя странична улица в района на полицейския участък на моста Тауър.

Висшестоящият началник на Уолдрън, началник-група Томас Фентън, нямаше никакво намерение да провали собствената си кариера заради някой свой подчинен. За да опази себе си, той не бе докладвал на своите началници, че от Джак Девлин се очакваше тази сутрин в единадесет часа да седи в стаята за разпит в участъка, а не да шофира откраднат фургон и да стреля с автоматичен пистолет „Грендел“ Р-30 по въоръжени главорези, които гърмяха по него с повече автоматични оръжия, отколкото терористична бригада на ИРА-извънредни.

Въпреки това Фентън се бе постарал да заяви на Уолдрън, че ако Джак Девлин и жената на име Ан Печек не бъдат задържани и прибрани в неговия кабинет до края на смяната му, то разпъването на Христос на кръста щеше да изглежда като невинен в сравнение с онова, което щеше да се случи с Уолдрън.

Уолдрън знаеше много добре, че Фентън го смята за единствения свой сериозен съперник в плановете си за напредък в кариерата. Знаеше, че каквото и да говори, Фентън щеше да използва бъркотията като повод да го съсипе. Уолдрън беше решен да не му позволи да го постигне прекалено лесно.

Затова бе използвал най-мощното оръжие в своя арсенал — телефона. Вече бе успял да се обади на Службата за оповестяване, която автоматично уведомяваше всеки граничен или митнически служител в страната да задържат и разпитат всеки, който отговаря на описанията на Девлин, Ани и Елизабет. На това оповестяване бе отделено първостепенно внимание, тъй като в случая беше намесено дете и тъй като Уолдрън специално бе подчертал, че Девлин и Ани са въоръжени и много опасни.

Уолдрън след това лично се бе свързал с началниците в БТП — Британска транспортна полиция — в Хийтроу, Гетуик и всички лондонски железопътни гари. Столична полиция се отнасяше с пренебрежение към колегите си от БТП, като обикновено ги наричаше „Каналджиите“, но Уолдрън знаеше, че ако те бъдат предупредени и им бъде внушено, че изпълняват много важна мисия, щяха да му осигурят безценна помощ в транспортните центрове в и около Лондон.