Джон Кларксън - Единствен изход

Всъщност, Мислович вече бе възвърнал доброто си настроение. Като изключим това, че му се налагаше да гледа как Зенко предъвква хапките, храната се бе оказала много добра. Сьомгата беше превъзходна, не толкова преварена, както я поднасяха в повечето британски ресторанти.

Зенко поглъщаше огромно парче шоколадова торта. Десертът изглеждаше толкова вкусен, че Мислович също си поръча от него, заедно с втора чаша кафе, и поиска сметката.

Отвън на улицата полицаите продължаваха да разпитват хора, да оглеждат разбитите коли, да броят пробойните от куршуми и да събират невероятното количество гилзи.

Най-сетне Зенко се върна към темата.

— Кого убиваме първо?

Спокойното настроение на Мислович се изпари.

— Ще ми се да убия онзи идиот Джон Печек.

Зенко изръмжа.

— Много късно.

— Но не е много късно да убия жена му.

— Искаш да убиеш племенницата си?

— Ще я науча аз нея да не ми пробутва разни идиоти.

— Ярдитата все едно ще я убият. Не се притеснявай.

— Проклети диваци.

— Що трева да работиме с тях?

— Щото Драган иска да вложим парите. От нищо друго не се печели толкова, колкото от дрога. И никоя дрога не носи толкова пари, колкото кокаина.

Зенко изсумтя. Всичко това го бе слушал вече много пъти.

Мислович продължи:

— Инвестираме парите си тук, защото с лондонските банки се работи лесно. Две-три трансакции и парите са чисти. Като ги изперем, можем да ги вкараме в оборот, а Лондон е близо до пазарите на Западна и Централна Европа. Извод: Продължаваме да работим с диваците.

Зенко отвърна на Мислович с характерното славянско вдигане на раменете.

— Какво? Какво искаш да кажеш с това?

— Валяме се с прасета…

— Ще го правим, докато им го начукаме. Започна ли веднъж да купувам сериозни количества, източниците им ще се прехвърлят към мен. След шест месеца ще работим директно със снабдителите им от САЩ, а след това направо с картелите. Ще избием тези шибани диваци, ярдитата, и ще приключим с тях. Ще им отнемем и шибания бизнес. За нас те са детска играчка. Не разполагат нито с хора, нито с оръжие, за да ни противостоят. Нито пък полицията. Колко време мина днес, докато се появят, след като започнахме стрелбата? Десет, петнадесет минути?

При тази мисъл Мислович се подсмихна.

— Дай ми ти на мен един взвод наши бойци, въоръжени с „Калашников“, и ще видиш как ще изтрепем тези свине, ярдитата, и направо ще им смелим кокалите. Има да се лее толкова кръв, че дори и ти ще останеш доволен, Зенко. И всичко ще свърши, преди идиотите полицаи дори да са се свързали по телефоните. Западът изобщо не може да си представи какви поразии можем да направим тук. Но сега-засега сме нови. Започваме оттам, откъдето можем, и даваме напред. Това е.

— Ще прощаваш, ама май не попаднахме на подходящата личност.

Сега беше ред на Мислович да повдигне рамене.

— Може би.

— Какво знаеш за своята племенница?

— Какво мога да знам? Сестра ми се изсели още през 40-те, преди Източния блок да се обособи. Когато разбрах, че дъщеря й живее в Лондон, установих връзка с нея. Знаех, че баща й е свързан с италианци в Ню Йорк. Вярвай ми, тази част от фамилията никак не е цвете за мирисане. Разбрах, че мъжът й се е забъркал в пласмент на кокаин, но тя ми каза, че има връзки с главния шеф в този бизнес. Стори ми се, че е доста запозната с нещата. Това, което ми каза за ярдитата, се оказа съвсем точно.

— Тоест?

— Че са банда идиоти. Че не могат да се организират. Който успее да застреля повече хора, застава начело. Нямат добро финансиране. Не планират предварително нещата. Половината от тях нападат другата половина за пари и дрога. Цари пълна анархия.

— Но те контролират кокаина?

— Да. Кокаинът и марихуаната са в ръцете на ямайците. С хероина се занимават китайците. Китайците са по-цивилизовани, но те дори не разговарят с външни хора. Ярдитата също не обичат да работят с външни, но понякога правят изключения. Мъжът й се е познавал с Оливър преди много време. Това беше една възможност. И аз я използвах.

— И той те измами. Не е ли знаел кой си?

— Явно не.

— Жена му не му ли е казала?

— Не знам какво му е казала. Може идеята да е нейна.

— Тогава трябва да я убием.

— Не ставай досаден, Зенко. Ще я дадем на чернилките.

— Защо?

— Защото това ще ни засили позициите пред тях. Виж, ние вече им дадохме възможност с тоя тип, Девлин. По същия начин ще им дам племенницата си, ако я искат. Дреме ми на оная работа за нея. Мъжът й ни измами. Доколкото знам, тя сигурно го е подучила да щипе от нашто. Сигурно е била вътре в тая работа, тъй че да върви по дяволите!