Джон Кларксън - Единствен изход

— Аз не работя. Тук съм да помогна на приятел. За всичко това знам по-малко и от самия вас. Пристигнах буквално преди няколко часа.

— Хм, и вижте колко проблеми успяхте да ни създадете за толкова кратък срок. Твърде необичайно, бих казал.

Девлин не отговори.

Уолдрън се почеса по главата, потри врат примирително, разбрал, че тази вечер няма да може да измъкне нищо повече.

— Опасявам се, че ще ни трябва доста време, за да изясним всичко това. Къде сте отседнал, господин Девлин?

— В „Конат“. Макар че не ми остана време да се регистрирам.

— Значи няма да сте там тази нощ?

— Вероятно. Така и не ми остана време да поговоря с… — Девлин се поколеба и добави: — С госпожа Печек.

— Лично аз бих се чувствал малко по-спокойно, ако знам къде ще бъдете от този момент до единадесет часа утре…

— И какво ще стане утре в единадесет часа?

— Вие и госпожа Печек ще дойдете в моя кабинет, който, за щастие, се намира само на няколко преки оттук. Както и Съдебната магистратура, така че ще можем да оправим нещата с Прокуратурата на Нейно Величество. Инстинктът ми подсказва да ви арестувам веднага, господин Девлин, но честно казано, не намирам в какво да ви обвиня. Ако се окаже, че това оръжие е било ваше, ще разполагам с достатъчно основания.

— Не е.

— Така е, и за ваш късмет се надявам, куршумните рани в тялото отвън също така да не съвпаднат с куршумите на това оръжие.

— Не, няма да съвпаднат.

— Добре, ще видим. Трябва да изчакам колегите си, за да се уверя, че веществените доказателства съвпадат с вашите показания, госпожа Печек, и също така трябва да свържа вашето дело с делото по убийството на вашия съпруг, което между другото е възложено на Полицейския участък в Уембли. Където и впрочем са намерили…

— Знам какво са намерили.

За пръв път гласът на Ани прозвуча толкова категорично.

— Да. Съжалявам… Добре.

Уолдрън рязко се изправи, направи няколко крачки и заговори с един от хората си, по-възрастен мъж с конска физиономия, сержант Рейли, който изглеждаше така, сякаш единственото му желание бе веднага да напусне и да отиде да се наспи.

Девлин се обърна към Ани:

— Скоро всичко това ще свърши. Добре ли си?

Ани го погледна за миг, преди да отговори.

— Да, но се чувствам изтощена.

Уолдрън се върна и остави визитната си картичка на масата между двамата.

— Това е визитната ми картичка. Явете се на този адрес утре в единадесет. Съветвам ви да се явите навреме. Нямам никакво желание да ви издирвам.

Уолдрън се изправи и понечи да си тръгне, но Девлин го спря.

— Мога ли да ви задам два въпроса?

Уолдрън отново се отпусна на стола.

— Защо не.

— След като всички тези хора си свършат работата, ще оставите ли тук някого, в случай, че човекът, който направи всичко това, реши да се върне?

— Не мога да си представя, че е толкова луд да го направи.

— Просто за всеки случай.

— Е добре, това не е съвсем по процедурата. Осигуряването на полицейски персонал за лична охрана не е в нашите пълномощия. Струва ми се, че това е по-скоро ваше задължение, господин Девлин. Според мен, много по-благоразумно би било да се обадите на някой дежурен ключар, който да поправи входната врата. И не отваряйте, ако не сте сигурни кой стои от другата страна.

— Какво ще кажете все пак за някой полицай, докато всичко това стане?

Уолдрън помисли за секунда.

— Интересно как някой, който има вероятност да бъде обвинен в убийство или най-малкото в незаконно притежаване на оръжие, има нахалството да моли полицията за лична охрана. На всичкото отгоре се предполага, че вие сте експерт по сигурността, господин Девлин.

— Но както вече отбелязахте, нямам право да работя в тази страна.

Уолдрън бързо се изправи.

— Не желая да споря с вас. Ще оставя човек, докато оправите вратата. Елате утре в кабинета ми. В единадесет часа.

Девлин проследи как Уолдрън даде разпорежданията си на неколцината души от полицейския екип и след това напусна, отвеждайки сержанта с конската физиономия със себе си.

Ани се обърна към Девлин.

— Мисля, че трябва да си поговорим — рече той.

— Знам, знам. Но моля те, нека първо да си взема един горещ душ и да се приведа в ред. След това ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш.

Девлин се почувства разочарован, но не даде воля на чувствата си.

— Добре.

Ани се изправи и тръгна към вратата. Отначало пристъпи колебливо, леко приведена, но скоро се изправи. Преди да напусне стаята тя отново се обърна.