Джон Кларксън - Единствен изход

— И кво ша спечелим, кат работим заедно?

— Аз съм тук от шест месеца. Развих дейността си до известна степен и проучих тукашната обстановка. И какво установих? Почти същия хаос и безумие, които си мислех, че съм оставил в родината си. Не се обиждай, но ще ти кажа, че бизнесът, който ти въртиш тук, в Лондон, е доста примитивен. Липсва ти организация. Липсва ти коопериране. Нямаш бъдеще. Твърде много битки и стълкновения с конкурентите. Виж как работят „Триадите“. Китайците са поели изцяло хероина. Правят го кротко. Имат много добра организация.

— Ама те и не растат — прекъсна го Оливър.

— Правилно. Бизнесът им е малък, но стабилен. Може би печелят по-малко, но го правят непрекъснато, година след година. Бандите от вашия тип изгарят след една-две години. Следващата банда установява контрол. Китайците няма защо да се страхуват, че ще загинат утре. Но ти се страхуваш.

— Едно ярди действа само така, мон. Ние зимаме тва, дет можем да земем.

— Тогава се научете да взимате повече. Вашите хора държат кокаина. Тук има потенциал за голям бизнес, за огромен бизнес, но честно казано, бъркотията е пълна. Вие непрекъснато се трепете едни други за пари и клиенти. Всяка малка група, щом си намери няколко патлака, излиза и претрепва другата. Най-жестоката група задържа положението, докато не се появи някой още по-жесток. Засега това си ти. Но никой не е в безопасност, затова никой не напредва. Засега ти си на върха. Но да бъдем честни: въпрос на време е, докато неколцина от ценните ти хора бъдат застреляни, и тогава ти си свършен. Виж колегите си в Америка. Там работят с колумбийци в Маями, с мексиканци в Лос Анджелис, с доминиканци в Ню Йорк.

— Начи трева да работа с тебе.

— Да. Ти никога не си се измъквал от вашата общност. Карибската общност. Така че нямаш никаква възможност да разшириш бизнеса си.

— Да го разширя накъде?

— Европа. Източна Европа. Имаш ли изобщо представа какъв пазар се отваря там? Границите са като решето. Там можеш да внесеш и изнесеш каквото си поискаш.

Оливър отпиваше от кафето си и го слушаше внимателно.

— Всичко, което искам да разбера, е какви количества можеш да ми осигуряваш.

Оливър повдигна вежда.

— Никой не мож да ти донесе повече от мен.

— Откъде се снабдяваш?

— Тва си е моа работа, брато. Искаш, доставям ти. Не говора за две-три кила месечно, кат с онуй бяло момче, дет го използваше.

— Забрави за него. Ако вършим всичко кротко, коректно, става въпрос за десет пъти по-голямо количество в момента и за стотици пъти повече в близко бъдеще.

Оливър остана с безизразна физиономия като обигран покерджия, макар че възможностите за огромни печалби не му убягнаха.

— Имаш ли толкоз мангиз?

Мислович се ухили самодоволно.

— За какво мислиш, че съм тук в Лондон, приятелю? Това е едно от най-лесните места за пране на пари в целия свят. Говорим за количества, за каквито не можеш да си представиш. От Източна Европа измъкваме пари, завлечени от старите комунистически ръководители. Не мога да оставя тези пари да се вмиришат. Те трябва да се инвестират. Купувам всичко, което можеш да предложиш.

Оливър помълча малко и изгледа Мислович.

— Мангизите не са сичко, шефе.

Мислович се облегна назад.

— Не са. Но с тях можеш да купиш почти всичко.

— Първо трева да намериш продавача.

— Какво точно те интересува?

— Треват ми повече от деветмилиметровите за улицата. Ако задвижим тез количества, дет говориш, ша ми трева повече огън. Мангизите не са единственото, дет идва от твоята част на света.

— Вярно, не са.

— Кво можеш да предложиш?

— Повече от това, което можеш да държиш, господин Оливър. Имаме достъп до складовете на цели гарнизони, приятелю. Ако ти трябват „Калашников“, ще ги получиш.

— Искам ги.

— Всичко може да се договори. Контролът над въоръженията е деликатна материя. Ако те направя прекалено силен, ще се превърнеш в проблем. Но ако си мой съюзник, не бива да си слаб. Всичко е въпрос на баланс.

Оливър се ухили със златозъбата си усмивка.

— Мисла, че мож да работиме заедно.

— Тогава, това е първата крачка. Да видим дали можем да я направим. Останалото ще дойде от само себе си.

— И ква е първата крачка тогаз, мон? С’а кат работим без посредник, не мож да има проблеми.

— Да поговорим за цената.

— Винаги ша съм под пазара, се едно кой продава.

— Много добре. Както ти каза, ще работим без посредник. Очаквам най-добрите цени.

— Кво имаш предвид?

— Ще уточним подробностите, когато му дойде времето.