Джон Кларксън - Единствен изход

Девлин помисли за миг и каза:

— Окей. Опитай по този начин. Това е заключение, което не ти е било трудно да направиш.

— Нещо друго?

— Да. Накарай го да намрази ярдитата. Кажи му, че те са се издънили в опитите си да те убият и че ти си жива и смяташ да си го върнеш тъпкано на всяка цена, освен ако не се откупи.

— И ще му кажа да побърза. Щом имам парите, ще се махна.

— Правилно. Много добре.

— Какъв хитрец си!

— Какво?

— Искаш да ти казвам истината, а него да излъжа.

— Да. Лъжи го както искаш, но го накарай да повярва на всяка дума, която му казваш.

— Разбирам, че имаш много високо мнение за мен, Джак.

— Сега това няма значение.

— Караш ме да се чувствам като…

— Като какво?

— Като някаква измамница.

Девлин не отговори. А и тя не настоя.

— И докъде ще ни доведе това?

Девлин я погледна.

— Ще имаш шанс да оживееш, стига да успееш.

— Не за това те попитах.

— Не те разбирам.

— Не? Или сега само ти имаш право да задаваш въпроси?

— И какво по-точно искаше да ме попиташ?

— Дали все още се интересуваш от мен. Дали все още…

— Те обичам?

— Да. Кажи ми.

— Да ти кажа какво?

— Все още ли ме обичаш?

Девлин извърна поглед и запали мотора. После отново се обърна към Ани.

— Точно сега това няма значение. Не и ако умреш или свършиш в затвора.

— Надявам се да не стане нито едното, нито другото.

— Така че нека сега да си проведеш разговора.

Девлин подкара назад през Кингс Роуд и се насочи към „Дрейкът“. Погледна часовника си. Все още разполагаше с достатъчно време преди срещата му с Уолдрън. Той забеляза няколко будки с улични телефони веднага след площад Кадоган. Спря колата и се обърна към Ани:

— Хайде, скъпа. Ти си на ред.

Тя излезе от колата и тръгна към най-близкия телефон. Изглеждаше ядосана, точно каквато на Девлин му се искаше да бъде. Той я проследи как влиза в будката и набира номера. Тя почака малко, остави слушалката, и набра друг номер. Докато чакаше да се получи връзката, той виждаше как къса разлепените из будката обяви, рекламиращи услуги на проститутки: „Блондинка с едри бомби“, „Красива масажистка от Таити“, „Мъничка индийска красавица“, „Робиня“, „Дисциплина“, „Водни спортове“, „Уроци по рисуване“, „Свиря на флейта“, „Услуги всякакви“, „Уроци по гръцки“. Една по една тя ги мачкаше и ги пускаше на пода. Беше ядосана. Направо бясна. Добре, помисли си Девлин. Добре. Точно тази емоция, той знаеше това, щеше да й помогне да звучи убедително. Тя заговори в слушалката. Девлин виждаше ясно, че е изпълнена с решимост. През повечето време говореше тя. Ето, сега сочеше с показалеца си. Размахваше го във въздуха пред себе си. Някой я прекъсна и тя се заслуша. После Девлин я чу да крещи и се уплаши да не би да отиде твърде далеч. Опасяваше се, единственият й избор да не се окаже да затвори. Но тя продължаваше. Започна полека да успокоява топката. Да снижава темпото. Да умилостивява Мислович.

Тя поговори още една минута, но Девлин вече знаеше, че е победила. Още половин минута и се свърши. Когато излезе от будката, тя се усмихваше. Влезе в колата, все още възбудена от положеното усилие.

— Утре. Ще е подготвил за мен пет хиляди лири утре. Аз трябва да му се обадя и да разбера къде да ги получа.

— Добре, Ани! Много добре.

— Щом е съгласен да ми даде толкова много, сделката му с ярдитата трябва да е доста голяма.

— Така изглежда.

— Колко жалко, че никога няма да видя тези пари.

— Няма. Освен ако не искаш да те застрелят.

След като Ани затвори телефона Мислович седна угрижен. Обаждането й го бе сварило неподготвен в апартамента му на площад Дорсет. Току-що беше излязъл от банята след сутрешния си душ и бръсненето. Денят му още не беше започнал, а вече му го бяха съсипали. Долу издрънча входният звънец. Мислович отиде до интеркома и пусна Зенко.

Когато Зенко влезе в дневната, Мислович все още седеше по бельо и се чудеше какво да предприеме.

Зенко му хвърли неспокоен поглед и попита:

— Какво има?

— Тия тъпи животни, ярдитата, не могат да убият една шибана жена.

— Какво е станало?

— Няма значение.

— Оправили ли са американеца?

— Да, но тя все още е жива. И истинският проблем е тя. Отвориха ни се прекалено много проблеми, с които да се оправяме. Писна ми от тия черни копелета! Заемаме се сами.

Мислович вече беше взел решение. Зенко виждаше как го обзема решимост. Ето това беше командирът, когото той боготвореше. Мислович поемаше нещата в свои ръце. Зенко седна и зачака заповеди.