Джон Кларксън - Единствен изход

— Можех лесно да го подмина. Познавах те като Ан Турино. Бях стигнал също така до заключението, че майка ти е италианка. Но ако Мислович беше чичо на твоя съпруг, не изглеждаше съвсем нормално твоя мъж да мами член на своята фамилия още от самото начало.

— Тук си прав. Джони започна да го лъже още при първите поръчки.

— Така че се обадих на няколко места. Оказа се малко по-трудно, отколкото очаквах, но така или иначе потвърдиха, че моминското фамилно име на майка ти е Мислович.

— Трудно, но си се добрал до истината.

— Такава ми е работата.

— И сега какво?

— Сега искам да знам цялата истина.

— Цялата истина?

— Да.

— Окей. Какво искаш да знаеш?

— Вярно ли е, че твоят мъж е бил свръзката между Мислович и бандата на ярдитата? Или ти си стояла зад това нещо?

— Не. Джони познаваше Кинг Оливър, не аз. Познаваше го отпреди много време.

— Какъв е случаят?

— Живели са в един и същ квартал. Нотинг Хил, преди да стане шик. Много семейства от Карибите са се преселили там през 50-те. Оливър май се е задържал на това място по-дълго от повечето имигранти. Мисля, че са се запознали с Джони в някакъв бар или нещо такова. Били са просто познати. Джони си купувал от него разни дреболии, нищо особено.

— И така, Джони е станал посредник. Ти не си била свързана с ямайците.

— Да. Джони беше посредникът. Аз никога не съм се занимавала с ямайците.

— Но си знаела за връзката на съпруга си с ярдитата и си го използвала да доставя дрога за твоя чичо.

— Така е. Повярвай ми, изобщо не се наложи Джони да бъде убеждаван дълго. Провалилите се художници не печелят много пари, Джак, но Джони искаше да живее живота на преуспяващ артист. Чичо ми се свърза с мен скоро след като пристигна в Лондон. Обичайната семейна история. Нали знаеш, бездомният далечен роднина, който се озовава на Запад, и моли за помощ.

— Каква помощ?

— Преди всичко информация. Когато за пръв път го чух по телефона, се опасявах, че този стар закъсал тип ще ми се появи на вратата и ще ми поиска или пари, или да му намеря работа. Оказа се, че греша. Чичо Франк, както сам се нарече, се оказа хитър, дискретен и настъпателен. Поддържаше връзка само по телефона. Никога не съм го виждала. Отначало ме разпита за Лондон. Подходящи места за живеене. Такива неща. После пусна пробно няколко въпроса за пазара на дрога. Нали се сещаш, покрай въпросите за магазините за дрехи и баровете. Стори ми се, че става дума за лична употреба. Дотогава бяхме разговаряли вече няколко пъти, така че му предложих да му намеря това, което търсеше. Джони трябваше да му купи няколко грама кока. — Ани изглеждаше сякаш потънала в спомените си, докато премисляше думите си. — Странно, но си спомням, че се изненадах, че иска такова голямо количество. Нали знаеш, цели няколко грама. Представих си, че снабдява някаква малка група авангардни югославски интелектуалци имигранти.

— Това е било само началото, предполагам?

— Да. Мисля, че добрият стар чичо Франк сега има намерение да снабдява цяла Източна Европа.

— И после поръчките са започнали да нарастват?

— Да, и то доста бързо. Джони беше такава свиня. Той свиваше по малко дори от онези първи дребни поръчки. Но чичо Франк, или Иван, явно бе решил да развива бизнеса и напредваше бързо. Станах негово доверено лице. Каза ми, че иска да разшири нещата. В Източна Европа, в Русия, а може би и в САЩ. Сякаш ме интересуваше. Говореше за кокаин. На първо време това ми изглеждаше далечно. Всичко, което трябваше да правя, бе да кажа: „Джони, можеш ли да вземеш толкова и толкова и да го занесеш на чичо Франк?“. Следващото нещо, което разбрах, беше, че Джони започна да разполага с повече пари в джоба си. Не с много. Но виждах, че в това има потенциал.

— Защо?

— Оставих Франк да си мисли, че той води шоуто. Но разбирах към какво се стреми много преди Джони. Беше въпрос на време да премине към по-сериозни операции.

— И това не те ли разтревожи?

— Макар и да ме тревожеше, не ме спря. Изглеждаше толкова лесно. Просто продължавах да окуражавам Джони и да си говоря с чичо Франк. Прозрях какво бъдеще има този бизнес. И знаех какво правеше Джони. Но не ме интересуваше. Прецених, че всички са наясно. Ако Франк имаше проблем с кражбите на Джони, той просто можеше да му каже да престане. Аз само продължавах да го подтиквам, да взимам пари от него и да се надявам, че ще мога да се измъкна от всичко това, преди да се е случило нещо.

— В този бизнес не става така.

— Не. Не става.