Джон Кларксън - Единствен изход

— Това е нашата телефонна централа — каза Уолдрън на Девлин. — Всички позвънявания и обаждания се регистрират тук.

Една набита чернокожа жена остави настрана списанието „Стар“, което прелистваше, и се усмихна на Уолдрън.

— Естер, ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, господин главен инспектор. С какво мога да ви бъда полезна?

— Ще провериш ли в последните двадесет и четири часа от участъка имало ли е обаждания до проследяващата система на Бритиш Телеком?

— Кой беше номерът, скъпи?

— На проследяващата служба?

— Да.

Уолдрън й продиктува номера, тя го набра в компютърната система и след десет секунди на екрана се отпечата обаждането, от кой номер е направено, часът и датата, и дължината на разговора. Уолдрън присви очи към екрана и си записа информацията, която му беше нужна.

Благодари на операторката и махна с ръка на Девлин да го последва.

Слязоха надолу по стълбите и скоро се озоваха в друго помещение, оборудвано с още по-компютъризирана комуникационна апаратура. Тук имаше двама униформени полицаи, обслужващи техниката.

— Това е нашата СКО — каза Уолдрън. — Система за Компютърно Оповестяване. — Но не обясни повече.

Приближи се до един картотечен шкаф с данни за целия персонал в участъка, с имената, телефоните и номерата на значките, и си записа още някаква информация. Девлин го остави да си върши спокойно работата.

След това двамата слязоха в импровизирания кабинет на Уолдрън в отдела, който ръководеше. Уолдрън вдигна телефонната слушалка, набра Бритиш Телеком и след десет минути получи потвърждение, че е имало обаждане, в което са питали за адреса, съвпадащ с телефонния номер в района на Кеймбридж, който Девлин беше дал на Уолдрън.

Всичко това бе отнело на Уолдрън двадесет минути. Той се обърна към Девлин и му подаде бележката със записан телефонен номер в хотел „Монтегю“.

— Това е номерът, който ти ми съобщи, нали?

Той подаде на Девлин още няколко страници, за да ги прегледа.

— Вчера е имало обаждане до Бритиш Телеком, съвпадащо с този телефонен номер и с неговия адрес, по време, което пък съвпада с времето, по което са ви нападнали. Всъщност, това е станало минути след като получих телефонния номер от теб.

— И кой е направил запитването?

— Един от нашите. Сержант Патрик Рейли. Той е съобщил номера на значката си и името си в Бритиш Телеком. Той е ухото. Сега имам доказателство. Той е предал информацията и те са тръгнали към вас.

— Има само един проблем, Уолдрън.

— Какъв?

— Аз не се намирах там.

— Не си се намирал там?

— Не. Бях на около три километра западно от този адрес. Трябваше да ти дам някакъв телефон, на който да мислиш, че се намирам, но всъщност това беше блъф. Място, където да поставя телефонен секретар. Аз не бях там.

— Е, поне знаем с кого да започнем — малко посърнало каза Уолдрън.

— С вашия сержант Рейли.

— Точно така.

— Окей. Дотук стигнахме благодарение на теб. Сега е мой ред.

— Тоест?

— Тоест, от тук нататък започваме по моя начин. Рейли знае ли, че го подозираш?

— Вероятно. Но той е адски самоуверен и не допуска, че ще се добера до него.

— Много добре. Можеш ли да го отведеш нанякъде, уж, че ти е необходим?

— И още как. Все още съм главен инспектор тук.

— Да, добре. Но първо имам да свърша още нещо. В колко часа започва смяната му?

— В девет.

— Той тук ли идва?

Уолдрън се пресегна и взе разписанието с дежурствата, прегледа го и каза на Девлин:

— Да. Не виждам да е отбелязано, че няма да дойде.

— Добре. Доведи го в „Дрейкът“ в 10 часа. Стая 12.

— Ти в „Дрейкът“ ли си?

— Да.

— Последният път, когато те попитах, ми каза, че си в „Конат“.

— Излъгах те.

— Означава ли това, че изобщо ми вярваш?

— Почти. Но ти не знаеш името, под което съм се регистрирал, нали?

— А, да. Поредният блъф. Къде е жената?

— Тя е в безопасност.

— И какво ще стане в стая 12 в „Дрейкът“?

— Когато дойдеш, вратата няма да е заключена. Почукай, и аз ще извикам да влезеш. Гледай да си пръв.

— Добре.

— Дотогава прави, каквото искаш.

— Имам доста неща да свърша.

— Какви?

— Все още искам да заловя Мислович.

— Рейли сигурно знае, че се опитваш да арестуваш Мислович.

— Да.

— Тогава можеш да забравиш за него. Мислович изобщо няма да се появи на Беруик стрийт.

Кожата на Уолдрън настръхна. Беше осъзнал, че и този път Девлин е прав.

— Да. Предполагам, че няма да се появи.

Девлин забеляза как Уолдрън се намръщи.