Джон Кларксън - Единствен изход

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Кларксън - Единствен изход» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Единствен изход: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Единствен изход»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ани Турино е първата любов на Джак Девлин. Той е готов на всичко за нея. Но това е било много отдавна. Сега съпругът на Ани е брутално убит — и вече идва нейният ред. Хората, които я търсят, не са просто убийци. Те са садисти, професионалисти и напълно недосегаеми. А Ани знае, че има само един човек, когото може да помоли за помощ. Джак Девлин не се бои да прекрачи границите на приятелството. Нито пък тези на закона. „Мрачен, секси, корав и светкавичен!“
Къркъс Ривю

Единствен изход — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Единствен изход», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Те се насочиха към залата на спешното отделение. Уолдрън закачи значката си. Отведоха ги до заграден с параван кът за предварителни прегледи.

Познатата на Уолдрън се появи след пет минути, прегледа Девлин и се залови за работа.

Девлин беше шит много пъти досега, но само след две минути реши, че това е най-добрият доктор, който някога му бе правил такива манипулации.

Всичко приключи за по-малко от час. На обозначителната табелка на джоба на лекарката пишеше „Д-р Зоненшайн“ — прекалено дълго име за човек, който обработи толкова бързо раните на Девлин с не по-малко от сто шева.

Въпреки риска да се окаже пристрастен в преценката си, Девлин остана с убеждението, че бързата и ефикасна работа на младата лекарка се дължеше тъкмо на факта, че е жена.

Тя беше слаба, съсредоточена, тъмнокоса жена, която присвиваше очи под дебелите лупи на очилата си с метални рамки, но работеше бързо и прецизно, без никакви излишни движения.

Девлин разбра, че тя го бе взела за ченге и бе преценила, че се е случило нещо извънредно, поради което не зададе никакви въпроси и видимо работеше изключително старателно. Девлин не направи нищо, за да коригира това предположение.

Той седна на леглото за прегледи, разголен до кръста, и издържа, без да пъшка на пробожданията и издърпването на конците. Беше го накарала да седне, вместо да лежи, за да не се обтяга кожата му, но това правеше изпитанието по-досадно. Девлин поглъщаше миризмата на спирт и антисептични препарати, съсредоточен в бялата светлина на операционната лампа, стоманената хирургическа игла и черния конец за шевове. Той остави мислите си да се реят свободно, като не обръщаше внимание на манипулациите по телесата му, позволявайки на болката да държи разсъдъка му изострен, докато планираше следващите си стъпки. Предстоеше му един смъртоносен последен гейм.

След като приключи с кърпенето, докторката внимателно превърза всяка от раните, включително и малките порязвания, които не се нуждаеха от зашиване.

— Ако го давате малко по-спокойно и не държите непременно да ги отворите, ще зараснат скоро и ще ви останат съвсем тънки белези.

— Окей.

Стройната млада жена отстъпи и за пръв път погледна Девлин в лицето. Девлин усети, че тя се кани да го попита нещо, но забеляза, че се колебае, затова рече:

— Какво има?

— О, чудех се с какво ви е нарязал така. Ръбовете на раните са много чисти.

— Стилет.

— Трябва да е бил с много фин връх и с много остри ръбове.

— Да.

Тя се обърна и отвори едно чекмедже.

— Е, кожата ви изглежда заздравява много бързо. Начинът, по който обработих раните, много помага да се намалят белезите. Запазете превръзките една седмица. Не се притеснявайте, ако се навлажнят. Няма да е зле след седмица да ви прегледа лекар. Или по-рано, ако някъде започне да ви пари или се инфектира.

Тя порови в чекмеджето, докато намери онова, което търсеше, обърна се и подаде на Девлин няколко опаковки антибиотик.

— Алергичен ли сте към антибиотици?

— Не.

— Това е тетрациклин. Подходящ е за такова нещо. Взимайте го три пъти на ден, десет дни. Не пийте мляко и не консумирайте с него млечни продукти. Въздържайте се от алкохол.

— Необходимо ли е?

— Кое? Въздържането от алкохол или вземането на тетрациклин?

— Вземането на тетрациклин.

— Да. Раните ви са стояли отворени доста време. Ако се инфектират, ще стане опасно.

Девлин прибра хапчетата в джоба на ризата си.

— Добре. Благодаря, докторе. Истински факир сте.

— Виждам, че имате известен опит с такива интервенции.

Девлин стана и леко се протегна, за да изпробва здравината на шевовете.

— Да, имам.

— Желая ви късмет. Чакат ме. Ще се радвам да ви видя отново, Джеймс.

Тя излезе от едната врата, Девлин и Уолдрън напуснаха от другата.

На път към участъка, Уолдрън обяви:

— Мисля, че разбрах как го е направил.

— Стори ми се, че спиш, а ти си си блъскал мозъка с това.

— Така е.

— И как го е направил?

— Трябва да проверя едно-две неща, преди да съм сигурен. Няма да ми отнеме много време.

Уолдрън паркира пред сградата на полицейския участък. Девлин го последва. Имаше само един полицай зад бюрото в приемната. Той натисна бутона и ги пусна без коментар. Уолдрън поведе Девлин нагоре към последния етаж на старата постройка. Преминаха през тесен коридор и влязоха в помещение, което изглеждаше изненадващо светло и модерно обзаведено. Беше оборудвано с високотехнологична апаратура. Имаше пет конзоли, всяка от които с по един компютърен дисплей, клавиатура и табло с превключватели. Три от конзолите бяха заети от жени, със слушалки на главите. В момента нито една от тях не беше заета, въпреки че тъкмо когато Уолдрън и Девлин влязоха, централата иззвъня.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Единствен изход»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Единствен изход» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Единствен изход»

Обсуждение, отзывы о книге «Единствен изход» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x