Джон Кларксън - Единствен изход

— Ярдитата не са погледнали благосклонно на това, че Джони щипе по малко за себе си.

— Но те са накълцали главата му с мачете, за бога!

— Защото е мамил другата страна?

— Не те лъжа, Джак. Доколкото знам, точно така беше. Предполагам, че някой някъде по веригата, моят чичо например, се е оплакал за теглото или за чистотата на това, което достига до него, но на мен никога не ми е споменавал нищо за това.

— Защо тогава се втурнаха да те преследват?

— Защото са сметнали, че това, което Джони е взимал за себе си, са крадени от тях пари. Мислович им плащаше, но за тях това е било без значение. Някой си е позволил да печели допълнително пари от тяхната дрога и репутация. И предполагам са решили, че парите са у мен. Мисля, че искаха не толкова да ме убият, колкото да ме сплашат, за да им дам парите.

— Колко беше сумата?

— Не знам точно. Успявах да разбера от Джони колко е щипнал, но не знаех колко е продал. И макар да не беше парвеню, изхарчваше всичко, което имаше. Измъквах от него толкова, колкото можех. И спестявах всичко до последното пени, Дев, защото никога не бях сигурна кога ще се издъним. Исках Елизабет да ходи в престижно училище, дори ако източникът на допълнителни средства пресъхнеше.

— Колко успя да събереш?

— Успях да спестя може би около три хиляди. Там някъде. Прибрани са в една кутия от обувки в килера ми. Трагикомедия, нали? Три хиляди лири за всичко това!

— Защо ме излъга?

— Излъга. Колко от тези неща бяха явна лъжа и колко от тях просто не бях ги споделила с теб?

— Престани, Ани! Вече ти казах, че нямаме никакво време за увъртания.

— И какво трябваше да ти кажа? „О, Джак, знам, че не сме се виждали от години, но аз тук взех, че завъртях малко бизнес с кокаин заедно с мъжа ми и с онзи гангстер, чичо ми, който наскоро се измъкна от някаква си военна зона в Югославия. Но нещата нещо взеха да ми се изплъзват от ръцете. Взеха, че убиха мъжа ми, сега пък искат да убият и мен. Не би ли могъл да прескочиш до Англия, и да ми помогнеш?“

— А така по-лесно ли е?

— Не. Не е. Ти си прав. Трябваше да бъда откровена с теб. Но наистина не съм си представяла, че ще се стигне дотук.

— Тогава не прави нещата по-трудни. И двамата вече допуснахме достатъчно грешки.

— А ти какви грешки си направил?

— Това, че отидох при чичо ти, без да знам какви са истинските му връзки с теб, камо ли с ярдитата. Това, че не те изведох извън страната. Това, че позволих на полицията да се намеси, вместо сам да свърша мръсната работа. Това, че взаимодействах с тях. И че ти вярвах безпрекословно.

— Добре, добре. Съжалявам. Какво друго искаш да ти кажа?

— Знаеш ли как мога да се добера до Мислович?

— Ами, мисля, че знам, имам един телефонен номер, на който получава съобщенията си. Имам и друг негов номер на клетъчен телефон.

— Окей. Сега знаем, че той работи с ярдитата. Сигурен съм, че купува директно от тях. Имаш ли някаква представа какво количество смята да купи?

— Според мен той се кани да купи толкова, колкото ярдитата са в състояние да му осигурят.

— Някаква идея колко може да е това?

— Килограми. Не знам дали ще са десет или сто. Не знам до какви количества е достигнала търговията с дрога сега.

— Окей. Сега следва най-важният въпрос. Смяташ ли, че можеш да се обадиш на Мислович и да блъфираш, като го заплашиш, че ще провалиш сделката му с ярдитата?

— Какво имаш предвид?

— Ти трябваше да си мъртва. Но не си. Обаждаш му се. Казваш му, че ти е писнало вече да бягаш. Заплашваш го, че ще отидеш в полицията и ще кажеш каквото знаеш за него. Заявяваш му, че искаш своя дял от сделката с ярдитата, иначе ще го натопиш яко. Казваш му, че вече действаш на своя глава. Че аз съм мъртъв. Че искаш своя дял, иначе той е мъртъв.

— Какво получава той, ако се съгласи?

— Мълчанието ти. Освен това, ти ще се съгласиш да напуснеш страната и да изчезнеш. Казваш му, че затова ти трябват парите. Казваш му, че ямайците ще те убият, ако не заминеш някъде, където ще бъдеш в безопасност и ще можеш да започнеш живота си отначало.

— Това не би било никак зле.

— Накарай го да повярва.

— Мога да се опитам. Макар че не съм сигурна как ще реагира на една заплаха.

— Тогава го направи така, че да реагира в твоя полза. И евентуално да разберем колко време остава до следващата му покупка от ярдитата.

— Може би трябва да действам, като му дам да разбере, че знам за предстоящата му голяма сделка.

— Ще изчакаш да видиш дали ще отрече?

— Да, точно така.