Джон Кларксън - Единствен изход

Малко преди да излязат на магистралата, забеляза голяма постройка, която приличаше на хамбар или на склад. Зданието беше оградено с чакълеста настилка. Единствената светлина струеше от лампата, монтирана над широката двойна врата на входа на зданието.

Той отново натисна дулото на пистолета в тила на мъжа.

— Спирай тука! Мини от онази страна.

Човекът направи, каквото му казаха, но междувременно се беше съвзел и започна да се моли:

— Слушайте, сигурен съм, че имате сериозна причина да правите всичко това, но няма нужда от оръжие. Ако ви трябват парите ми, чудесно. Вземете ги. Просто не правете нещо, за което ще съжалявате.

— Млъкни, стар тъпако! Аз нига не съжалявам.

Грубият карибски акцент обърка мъжа. Човек като Оливър просто не принадлежеше към неговия кръг. Но който и да беше той, професорът беше слушал, че единственото нещо, което трябва да направи в подобни случаи, е просто да даде на похитителите парите, които има. Той погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че Оливър просто си седи. Не разбираше какво чака този човек. Посегна към задния си джоб и извади портфейла си.

Това беше грешка. Трябваше да седи неподвижно. Оливър тъкмо се опитваше да реши дали да не принуди този човек да го закара до Хакни. Тогава щеше да си легне отзад и да се отпусне. Освен това не беше сигурен как точно да стигне дотам.

Професорът подаде портфейла си на Оливър.

— Хайде, вземете го.

Официалността, с която направи този жест, разгневи Оливър. Никой не можеше да му нарежда.

Той изрева „Млък!“ и дръпна спусъка на МАК-10. Автоматичният пистолет можеше да изстреля над хиляда куршума в минута. В следващата секунда той изгърмя и в главата на човека проникнаха достатъчно куршуми, които разпръснаха кости и мозъчна тъкан, изпоцапвайки цялата предна част на колата.

Оливър беше обезумял от гняв. Той се смъкна от задната седалка, без да престава да сипе ругатни. Внезапното движение предизвика пристъп на изгаряща болка в лявото му бедро. Дръпна шофьорската врата, извлече трупа иззад кормилото и го хвърли на чакълестата настилка.

Предната част на колата беше оплискана с мозък и кръв. Той разкъса грейката на мъжа и се опита да изтрие с парцалите предното стъкло. Но якето само размаза мръсотията по стъклото и то стана почти непрогледно.

Яростта на Оливър избухна. Той изрита тялото и се изплю върху него. Беше го ядосало това, че мъжът бе размахал портфейла си пред лицето му и се бе опитал да му казва какво да прави. Сега беше още по-ядосан, че мръсотията от убития го заставяше да се потруди.

Сграбчи плика с хранителни продукти и го дръпна към себе си, надявайки се да намери нещо, което може да го улесни. Вътре имаше бутилка газирана вода. Оливър измъкна бутилката и я отвори. Постави палеца си върху гърлото й и я разтърси, като насочи пенещата се струя към предното стъкло и контролното табло.

Струята свърши добра работа, почиствайки стъклото. Оливър почувства гордост от своята изобретателност и част от яда му се отми заедно с раздробената човешка плът.

След като вече можеше да вижда през стъклото, Оливър се помъчи да седне зад кормилото и да приведе колата в движение. Шофьорската врата все още беше отворена. Той се пресегна надолу и хвана мъжа за панталона. Стиснал крачола му, той подкара бавно колата напред в тъмнината, отзад покрай хангара, влачейки тялото по чакъла, докато стигна до края на настилката. Там пусна тялото в края на образувалата се влажна, кървава локва.

Едва тогава усети, че седалката, на която седеше, е влажна. Отначало помисли, че е капнала сода. Но после разбра какво беше причинило влагата. Хвърли поглед между краката на мъжа, за да се увери и когато видя мокрото петно, гневът у него отново се надигна. Яростта на Оливър беше безпределна. Той подкара на известно разстояние от тялото, зави и нацели лявото предно колело точно в чатала на мъжа. После наду двигателя и подкара право през тялото. Дясното колело подскочи в празното пространство между краката на мъжа. Той продължи и предното колело премина през гърдите на трупа и счупи това, което беше останало от черепа.

Оливър се усмихна, когато задното колело подскочи от тялото и падна върху настилката.

Докато караше обратно към Хакни, той се отдаде на планове как да организира засада на Мислович. Тази нощ всичко трябваше да бъде наред. Можеше да събере поне дузина от хората си, плюс още толкова въоръжени гаднярчета, ярдита, ако времето му позволеше. Щеше да ги пазари срещу прах, да приложи заплахи и да им плати в брой, за да ги накара да убиват. Виж, това щеше да бъде касапница. Точно каквато му се искаше в момента.