Джон Кларксън - Единствен изход

Изчака да чуе отговора му, но Рейли се бе изплашил до смърт и устата му бе здраво затворена.

— Хайде, отговаряй — подбутна го Девлин.

Рейли просъска с омраза и някакви остатъци от пренебрежение:

— Ти си един лайнар! Нямате никакви доказателства за каквото и да било.

Уолдрън се намеси:

— Събрал съм всички необходими доказателства, Патрик. Имам запис на твоето обаждане в Бритиш Телеком. Проследих те след засадата на Пикадили. Дженкинс, Паркър и Доналдсън те наблюдаваха. Знам с кого си се срещал, къде и кога. Ти си свършен.

За миг блъфът на Уолдрън сякаш порази Рейли почти толкова болезнено, колкото автомобилният лост на Девлин, но той се съвзе и за сетен път показа упорития си нрав, озъбвайки се на Уолдрън:

— Нямаш нищо срещу мен, Уолдрън! Всичко, което съм правил, с когото съм се срещал, беше, за да разследвам делото, с което ти не можа да се справиш. Фентън ще ме подкрепи. Хайде, арестувай ме. Не можеш да докажеш нищо. Не аз, а ти ще си погребаният.

Девлин изрита наранения пищял на Рейли и онзи изрева. Удари му як шамар и изръмжа в лицето му:

— Не ми трябват никакви шибани доказателства! Ти няма да бъдеш арестуван. Ти се обърна срещу своите и стана причина за смъртта на невинни хора. Сега ще си плащаш.

Рейли се приведе и стисна пищяла си. Нищо досега не беше го наранявало толкова, колкото този удар.

— Не можеш да правиш това! Не можеш да правиш това с мен. Аз съм полицай.

— Ти не си ченге! Ти си отрепка. Убиец — изкрещя Девлин и сграбчи Рейли за тила, притискайки жестоко главата му между краката. — И смееш да ни заплашваш, лайно такова!

Заби коляно в тила му и го натисна още повече. Рейли почувства, че гръбначният му стълб всеки момент ще бъде прекършен. От устата му изхриптя болезнен стон.

После Девлин внимателно постави заострения връх на лоста между два от горните прешлени на гърба на Рейли и натисна силно надолу. Вълни на непоносима болка заляха цялото тяло на Рейли. Уолдрън, който наблюдаваше всичко това, потръпна и му се догади. Рейли нададе агонизиращо ръмжене.

— Ти няма да бъдеш арестуван! — изкрещя Девлин. — Законът е прекалено мек за теб. В тази страна дори не убиват хора като теб. Но все пак ще си платиш за това, което направи. Ще убия тялото ти, но ще те оставя жив, за да го съзнаваш. Сега ще забия това нещо в гръбначния ти стълб и ще те превърна в шибан зеленчук от врата надолу. Но мозъкът ти ще остане жив, за да изплаща всяка минута живот. Ти не си нищо друго, освен един гаден плъх, хванат в капана. Ще седиш в инвалидна количка, ще се напикаваш в гащите и ще ревеш за пенсията си.

Рейли понечи да сграбчи и да стисне краката на Девлин, но Девлин натисна още по-здраво с автомобилния лост, парализирайки ченгето от болка и страх. Ръцете му безпомощно се отпуснаха. Той изгъгна някаква трудноразбираема молба:

— Спри, спри! Ще направя всичко, което искате. Не ми причинявай това.

При цялото си отвращение към Рейли, Уолдрън не можеше повече да издържа на гледката. Той сграбчи ръката на Девлин и изкрещя:

— Чакай! Остави го да говори!

Хватката на Девлин беше яка като камък. Уолдрън го дръпна, но онзи не отстъпи. Цялото тяло на Девлин излъчваше непоколебимост. Уолдрън нямаше представа как би могъл да го спре. И тогава, изведнъж, Девлин се отдръпна от прегънатия надве мъж и захвърли автомобилния лост на пода.

— За какво? — каза той. — За да чуеш още лъжи?

Въпреки че Девлин се беше овладял, Рейли представляваше вече един прекършен човек. Той остана да седи сгърчен, като хлипаше, макар че дори не можеше да заплаче като хората.

Уолдрън го прихвана за раменете и го издърпа към облегалката на креслото. Успя да долови в очите му истинска уплаха. Девлин беше постигнал целта си.

Когато видя, че пред него е застанал Уолдрън, вместо Девлин, Рейли стисна ръцете на детектива и изхлипа:

— Моля те, запази ме от него! Ще направя всичко, което поискаш. Съжалявам за това. Никога не съм им казвал нещо, до което нямаше да се докопат и сами. Никога не съм доносничил за теб, така че ти нямаше да пострадаш. Просто играех с Фентън, за да запазя работата си. Той държеше улики срещу мен за неща, които бях правил преди това, Уолдрън. Заплашваше, че ще ме изрита. Че ще ме понижи. Че ще ми отреже пенсията. Остават ми само три години и ще се измъкна от тези лайна. Моля те, не ми прави това.

Уолдрън остави мъжа да се държи за него, изпитвайки жалост, примесена с отвращение.

— Добре, добре. Сигурно можем да поправим част от това, което си сторил.