Джон Кларксън - Единствен изход

— Колко души можеш да осигуриш?

— Колкото са нужни. Тук не сме много ласкави към главорези, обикалящи из улиците с автоматично оръжие. Ако се наложи, ще повикаме и военната полиция. Разполагаме с най-добрите бойци в градски условия в целия свят.

— Да, двадесет и пет годишната ви практика в Белфаст.

— Точно така.

— Добре. Убеди Рейли, че ще му позволиш да ти помогне, но гледай да му дадеш да разбере, че това е последният му шанс. Кажи му, че ако те прекара, аз се заклевам, че ще му бръкна през сливиците и ще му извадя шибаното сърце през устата. Накарай го да повярва.

— Не мисля, че ще бъде трудно.

— Не би трябвало. Защото наистина ще го направя.

— Ясно.

— И още нещо. Докато следите югославяните, няма да е лошо да разберете къде се намира босът на ярдитата, Оливър, и да го поставите под наблюдение. Колкото повече знаете какво става от другата страна, толкова по-голям става шансът ви да спипате всички тези момченца.

— Разузнавателната група в участъка на Хакни знае повечето му резиденти. Докладът, който прочетох, съобщава, че той действа в един от най-старите бордеи в района. Мисля също, че ми се мерна нещо за склад или автомобилно гробище, което притежава там. Ще го намеря. Нещо друго има ли?

— Просто гледай да осигуриш подходящи хора при банката. Трябва да разполагаш с достатъчно момчета, които да спипат тоя Зенко и да го проследят. Съмнявам се, че Мислович ще е там, но неговият човек ще ни отведе до него. Твоите хора ще трябва да охраняват югославяните, докато става покупката.

— Смяташ ли, че сделката ще се осъществи днес?

— Гарантирам ти, че югославяните и ярдитата ще се съберат на едно място.

— Откъде знаеш?

— Защото всичко се развива по моя план, Уолдрън. Ти само гледай да осигуриш хора и да останеш при тях. И въоръженият ти екип да бъде готов за действие.

Уолдрън разбра, че Девлин не му казва всичко, което знае. Но не настоя. Девлин вече му бе осигурил достатъчно основания да действа и ако имаше късмет, щеше да се оправи с Фентън.

— Добре. А ти сега какво ще правиш?

— Ще се навъртам наоколо. Как можем да поддържаме връзка?

— Обади се в участъка. Те ще ни свържат, където и да се намирам. Какво става с жената? Все още ми трябва като свидетел, след като заловя тези типове. Ти също.

— На ваше разположение сме и двамата, когато ви потрябваме. — Девлин погледна часовника си. — Имам да свърша още няколко неща. Гледай на всяка цена Рейли да бъде там, където го искат.

Девлин обясни на Уолдрън по какъв начин да се държи Рейли по време на тегленето на парите. Уолдрън само кимна. Разбираше, че шоуто го водеше Девлин.

Уолдрън инструктира бързо, но в подробности Рейли, докато не се увери, че старото окаяно ченге е готово да изиграе ролята си. Но преди това Рейли трябваше да стане от креслото в стаята на Девлин в „Дрейкът“ и да походи пеша. Уолдрън му помогна да се изправи на крака и се опита да го убеди, че е в състояние да ходи, макар и с насинени пищяли. Рейли се надигна, но се срути почти веднага в креслото.

Уолдрън се зачуди дали нещастното копеле ще може изобщо да ходи. Каза му да седне и влезе в банята, за да потърси нещо, което можеше да му помогне.

Големият несесер с принадлежности за бръснене на Девлин бе поставен на умивалника. Уолдрън го отвори и с радост установи, че отвътре прилича на лекарска чанта.

Той порови вътре и намери голямо шише, пълно с болкоуспокоителни — кодеин, и широко руло лейкопласт.

Върна се в дневната и даде едно хапче на съсипания Рейли, след което поръча да им донесат кафе в стаята. После взе рулото лейкопласт, вдигна крачолите на немачкаемите панталони на Рейли и започна да увива стегнато кокалестите му крака от коленете до глезените.

Кафето от румсървиса пристигна и Уолдрън нареди на Рейли да изпие колкото може. Не искаше да изпадне в дрямка, която успокоителното скоро щеше да предизвика.

Докато Рейли пиеше кафето, Уолдрън взе телефона и започна да дава нареждания. Той погледна часовника си. Времето изтичаше. Смени наблюдаващия екип на Беруик стрийт и прати друг екип да намери Оливър. След което остави съобщение на Крейтън в Отдела за специални операции.

В единадесет и тридесет Уолдрън вече бе направил каквото бе могъл, а Рейли бе изпил всичкото кафе. Настъпваше моментът на истината. Кодеинът беше му подействал. Сега всичко зависеше от разнебитените крака на Рейли и от куража, ако изобщо му бе останал такъв.

Уолдрън застана пред него и каза: