Джон Кларксън - Единствен изход

Радич беше як като горила. Плешив, смръщен, облечен в костюм, който му бе възтесен, той изглеждаше достатъчно внушителен, дори от далечно разстояние. Това, че сега отговаряше за значителна сума пари в брой го правеше да изглежда направо застрашителен.

Когато Рейли забеляза спираловидната стълба, той направи гримаса. Проклета болка, простена наум той. По дяволите! Скоро всичко това трябваше да свърши.

Колебанието на Рейли даде на Девлин възможност да ги забележи преди да тръгнат надолу. Той зае позиция точно зад стълбата. Пусна вестника и когато те се озоваха във фоайето, тръгна плътно зад тях. Нито Рейли, нито Радич забелязаха приближаващия се зад гърба им Девлин. Двамата се бяха съсредоточили към изхода.

Когато се приближиха до вратата, извеждаща на улицата, Девлин се пресегна към задния си джоб и измъкна увенчаната с оловен накрайник палка, която беше взел от Рейли. Знаеше, че този път не бива да греши. Контузените крака на Рейли се огъваха, останали съвсем без сила. Той застана зад свъсения гангстер. Радич отбягна въртящата се врата и пристъпи към отварящата се вдясно от него. Постави ръка на дръжката и се обърна към Рейли. Наведе се и отвори вратата, като му направи път да излезе пръв на улицата.

Точно в мига, в който Радич пристъпи прага, след като Рейли бе излязъл, Девлин го сграбчи за яката, дръпна го назад във фоайето и го удари с палката отзад по главата.

Ударът повали тежкия мъж на колене. Той все още беше в съзнание, но не можеше да контролира краката си. Затършува за пистолета под мишницата си, но се килна настрани.

Рейли тъкмо излизаше през вратата. Той се поколеба за момент, объркан в коя посока да тръгне, за да стигне до сааба. Обърна се за Радич, но вече зад него стоеше Девлин, не Радич.

От наблюдателния си пункт на предната седалка на сааба, Роланд не беше видял какво стана с Радич, но забеляза един мъж с черна маска за ски на лицето, който излизаше от вратата на фоайето, плътно след Рейли. Той понечи да изскочи от колата.

В същия момент Девлин удари Рейли по темето, избягвайки слепоочието. Рейли рухна, но преди тялото му да докосне тротоара, Девлин беше измъкнал чантата от ръката му и беше побягнал.

Роланд вече се бе измъкнал от колата и се затича към тротоара с пистолет в ръката. Опитваше се да излезе срещу Девлин, за да може да стреля. Зенко беше откъм улицата. Той имаше по-добър ъгъл, но все още не бе извадил оръжието си. Роланд стреля пръв. Три хаотични изстрела. Нито един от тях дори не засегна Девлин.

Всичко се разви толкова бързо, че на Уолдрън не му остана време да реагира, камо ли да разбере какво става. Когато чу първите изстрели, той панически натисна призивния бутон на радиостанцията и нареди на наблюдателния екип:

— Останете на позиция. Не се намесвайте. Аз ще се погрижа. Стойте на място, и бъдете готови да последвате сааба.

Уолдрън стисна радиостанцията и зачака отговор. Най-сетне през малкия говорител се чу прашене и отвърнаха:

— Роджър. Оставаме на позиция.

Уолдрън нямаше намерение да призовава за въоръжена намеса. Искаше югославяните да потеглят и да го заведат при Мислович.

Девлин вече почти беше достигнал пресечката на Мургейт и Саут Плейс, когато Зенко най-после успя да произведе първия си изстрел. Той също не улучи. Сега Роланд тичаше след Девлин, като се опитваше да се приближи и да произведе по-точен изстрел. Девлин измъкна тичешком „Глок“-а от кръста си, зае позиция, обърна се и стреля.

За част от секундата той обхвана с поглед всички възможни мишени: тичащия към него Роланд; Зенко, с насочено оръжие; а с периферното си зрение, измъкващия се от фоайето на банката Радич.

Стрелбата бе накарала всички пешеходци в зоната да се затичат и да залегнат. Девлин имаше чиста мерна линия към Роланд, който беше най-близката му мишена. Той се прицели и един куршум се заби в лявото бедро на Роланд. Кракът му отскочи толкова бързо, че едрият мъж залитна и се срути по очи.

Девлин не си загуби времето да стреля по Радич, тъй като мъжът все още едва ходеше след сътресението, което бе получил.

Зенко произведе още един изстрел и отново пропусна. Девлин се завъртя, сграбчи чантата и сви зад ъгъла по Саут Плейс, която след края на карето ставаше Елдън стрийт.

Саут Плейс — Елдън стрийт, беше широка оживена улица. Трафикът беше малък. На западната страна на улицата почти нямаше паркирани коли, тъй като граничеше със строителен участък. Източната страна беше претъпкана с коли, паркирани броня до броня. Девлин се затича по средата на улицата, за да не се блъска в пешеходците по тротоара.