Джон Кларксън - Единствен изход

Зад ъгъла на Мургейт, Зенко се понесе с пълна скорост след Девлин.

По средата на карето беше паркирано синьото волво. Ани чакаше на шофьорската седалка и следеше развоя на събитията през огледалото за обратно виждане. Девлин й бе казал какво точно да направи и тя бе решена да го стори на всяка цена. Беше чула ясно пукота на стрелбата, но умът й бе толкова ангажиран с това, което трябваше да направи, че куршумите изобщо не я стреснаха.

Когато Девлин се озова на около петнадесет крачки от колата, Ани се протегна назад и отвори задната врата откъм улицата, натисна с крак педала и превключи на скорост.

Девлин изтича до багажника, пусна чантата на улицата и натисна копчето за освобождаване на капака. Вътре, в ембрионална поза, лежеше Хинтън. Хинтън трябваше вече да е мъртъв. Беше пребит, покрит с отоци, с прекършен гръбнак, беше прекарал натъпкан така в багажника в продължение на часове, опитвайки се да диша. Носът му беше смазан толкова лошо, че трябваше да засмуква въздух през устата. Трябваше вече да е мъртъв. Но не беше. Той изчакваше последния си шанс да убие, и когато Девлин отвори багажника, Хинтън го сграбчи за гърлото със светкавичната реакция на кобра.

Но и Девлин се оказа почти толкова бърз. Той насочи дулото на „Глок“-а право в гръдната кост на Хинтън и дръпна спусъка. Само веднъж. Куршумът разкъса сърцето на Хинтън и проби в гърба му дупка, голяма колкото юмрук.

Със свободната си ръка Девлин издърпа тялото от багажника и го остави по гръб на улицата.

Девлин го беше превърнал в къс мъртва плът. Още един живот, поднесен в жертва на боговете на смъртта. Към този миг бе вървял, още откакто се бе върнал при Ани. Още когато бе прочел съобщението й в Лос Анджелис. Още откакто я бе видял за пръв път преди толкова години в „Били Бъдс“.

И всичко това му бе отнело по-малко от пет секунди.

Девлин се обърна назад към Мургейт и видя завиващия на ъгъла Зенко. Той се прицели и отправи един изстрел малко над главата му. Зенко отскочи встрани и залегна. Девлин хвърли чантата с парите в багажника, затръшна го и отново се обърна назад, прицелвайки се в Зенко. Зенко стреля пръв. Девлин полетя назад, удари се в багажника и падна долу, извън обсега на полезрението му.

Зенко вече се намираше на половин каре разстояние, но не спираше да тича към колата, в която се намираха парите му.

Девлин предприе последния си ход. Изстрелът на Зенко не беше го улучил. Девлин беше рискувал живота си, с надеждата, че Зенко няма да може да го улучи тичешком от половин каре разстояние. Рискът се оказа оправдан. Девлин така и не разбра колко близко покрай главата му беше профучал куршумът на Зенко.

Задната врата на седана беше отворена. Девлин все още лежеше на уличното платно, невидим за Зенко. От това положение той издърпа маската си за ски, навлече я върху главата на Хинтън и се шмугна на задната седалка на волвото.

Веднага щом се озова вътре, той извика „Тръгвай!“ и Ани натисна педала на газта. Волвото се понесе нагоре по Елдън стрийт. Зенко се затича след колата, опитвайки се да стреля по нея, но беше твърде късно. Той взе на бегом десетината метра до трупа, който беше окървавил улицата околовръст. Тялото беше облечено в тъмни панталони, светлозелен пуловер и черна маска за ски на лицето. С изключение на черните ръкавици, облеклото напълно съвпадаше с това на Девлин.

Зенко погледна към тялото, горд от точния изстрел, с който бе убил на място мъжа, който го бе ограбил.

Пресегна се и свали черната маска от лицето му. Оказа се Хинтън.

Зенко напълно загуби контрол. Яростта му избликна в поток от псувни на хърватски. Насочи пистолета си към трупа и задърпа спусъкът отново и отново, докато не му останаха патрони. Изрита мъртвото ярди в лицето, но това почти не уталожи гнева му.

Зенко пъхна пистолета в джоба си и тръгна назад към колата. Искаше му се да остане и да размаже тялото на Хинтън, но не изпитваше желание да бъде арестуван от полицията, която, както се очакваше, щеше всеки момент да блокира района.

Когато се върна на ъгъла на Мургейт, той видя Радич, опрян с една ръка на стената на сградата на банката да се навежда напред и да се оттласква — вторична реакция от мозъчното сътресение, което бе претърпял.

Малка тълпа се беше събрала около Рейли, който все още лежеше на тротоара.

Зенко сграбчи Радич за яката и леко го разтърси:

— Радич! Влизай в колата. Можеш ли?

Радич вдигна поглед към него и кимна немощно. По лицето му се стичаше кръв, а тялото му бе обляно със студена пот, но той успя с препъване да се добере до колата. Зенко си запробива път през тълпата към Рейли.