Винс Флин - Всичко е лично

През изцапаното с размазани насекоми предно стъкло Рап наблюдаваше инструктора, за чиито груби методи толкова го предупреждаваха. Дори от това разстояние забеляза неодобрението на лицето му. Стан Хърли имаше средно дълга кестенява коса, заресана на една страна, и гъсти мустаци. Носеше избелели зеленикави шорти, които му бяха тесни, и бяла фланелка с V-образно деколте. Когато колата спря, Рап забеляза изтъркани черни кубинки и дълги бели чорапи, стигащи до коленете му. Кожата му бе груба, силно почерняла от слънцето, дори и на бузите, които изглеждаха изградени само от мускули и сухожилия. Рап се почуди как изглеждат очите, удобно скрити зад черните очила. Нямаше търпение да разбере какво му готвят, но скоро щеше да узнае.

— На колко е? — попита Рап.

— Не знам точно — отговори Кенеди, докато паркираше. — По-стар е, отколкото изглежда, но на твое място не бих повдигала тази тема. Не обича да говори за възрастта си. — Разкопча колана си. — Изчакай ме тук за момент.

Тя слезе от колата и небрежно тръгна по чакъла към къщата. Носеше черни официални панталони и бяла блуза. Поради жегата и факта, че бяха на стотина километра от главната квартира, беше оставила сакото си на задната седалка. На десния й хълбок висеше 9-милиметров пистолет, повече за да избегне мъмренето от страна на човека, стоящ пред нея, отколкото от опасения, че може да се наложи да го използва. Тя погледна Хърли и прибра един непослушен кичур коса зад ухото си. Спря пред стълбите на верандата и отбеляза:

— Чичо Стан, май не се радваш особено, че ме виждаш.

Хърли изпита леко чувство на вина. Тази дребна сладурана разбунваше емоциите му, както малцина умееха да правят. Той познаваше Айрини по-отдавна, отколкото тя сама се помнеше. Беше я гледал как израства пред очите му, беше й носил подаръци за Коледа от чудни и екзотични места и бе прекарал повече уикенди заедно със семейство Кенеди, отколкото без тях. Ненадейно преди малко по-малко от десет години радостта им бе отнета — когато пред американското посолство в Бейрут се взриви микробус, натъпкан с над един тон експлозив. Загинаха шейсет и трима души, между които и бащата на Кенеди. Хърли беше по работа извън посолството и така избягна смъртта. В онзи априлски ден ЦРУ загуби осем безценни служители и оттогава играта на котка и мишка не спираше.

Хърли много добре знаеше, че не умее да се владее, затова предпочиташе да се изразява кратко, когато е ядосан и говори с някого, когото харесва. Затова каза само:

— Добър ден, Айрини.

Кенеди от няколко месеца очакваше със страх този момент. При нормални обстоятелства Хърли щеше да я посрещне с топла прегръдка и да се поинтересува за майка й, но не и този следобед. Тя не се беше посъветвала с него за плана си, а Стан не обичаше хората да вземат такива важни решения зад гърба му. Държането му очевидно бе хладно, но въпреки това тя продължи:

— Как си?

Хърли не отговори, а попита сприхаво:

— Кой е оня в колата?

— Един новобранец. Томас ми каза, че ти е обяснил всичко — отвърна Кенеди, имайки предвид шефа си.

Очите на Хърли бяха скрити зад поляризационните лещи на авиаторските очила. Той бавно завъртя главата си от колата към Кенеди.

— Да, разказа ми какво сте намислили — отговори с видимо неодобрение.

Тя гузно събра ръцете си пред гърдите и попита:

— Не одобряваш ли решението ми?

— Изобщо.

— Защо?

— Тук не е ученически лагер, по дяволите.

— Никога не съм казвала такова нещо, Стан.

— Защо тогава ми водиш някакво хлапе, току-що излязло от колежа, което не може да различи пистолет от пушка?

Обикновено спокойна, Кенеди си позволи да покаже леко раздразнение. Тя много добре знаеше какви емоции събужда у Хърли и неодобрителният й поглед щеше да постигне по-добър ефект от пряката атака.

Хърли я погледна и видя колко е недоволна от него. Това не му хареса. Същото се получаваше и със собствените му дъщери. Ако някое от момчетата му го погледнеше дори малко по-дръзко, щеше да получи шамар, но момичетата напълно го обезоръжаваха. Умееха да му влязат под кожата и да го накарат да се съмнява в правотата си. В този случай обаче бе сигурен, че е прав, и държеше на мнението си.

— Не намесвай чувствата между нас, Айрини. Отдавна съм в този занаят и знам какво правя. Не можеш да вземаш решения без знанието ми, а после да идваш и да ми натрисаш непроверени новобранци.

Кенеди стоеше като каменна статуя, неотстъпчива.

Хърли дръпна от цигарата и добави: