Винс Флин: Всичко е лично

След половин пресечка нервната система започна да праща в мозъка му предупредителни сигнали, всеки по-настойчив от предишния. Наложи се да положи огромни усилия, за да преодолее рефлексите на специалното си обучение и еволюиралите в течение на милиони години инстинкти за оцеляване, запечатани като компютърна програма в човешкия мозък. Познатата черна кола бе спряла от другата страна на улицата. Рап се престори, че не забелязва човека зад волана, и зави по тясна пресечка. Точно трийсет крачки напред пред един магазин стоеше мъж със суров вид. Левият му крак бе изпънат и здраво стъпил на тротоара, другият — свит назад и подпрян на стената. Бе облегнал едрото си тяло на стената и пушеше. В този човек имаше нещо познато, от лицето до прашните черни панталони и бялата риза с петна от пот под мишниците.

Иначе улицата беше пуста. Оцелелите от кървавата гражданска война умееха да надушват неприятностите и разумно бяха предпочели да си останат вкъщи, докато видят развръзката на тазсутрешното представление. Стъпките зад гърба на Рап отекваха като върху каменния под на пуста катедрала. Преследвачите ускориха крачка. Чу се бръмчене на автомобил, сигурно на черното беемве, което беше видял. С всяка стъпка Мич чувстваше как се приближават зад гърба му. Мозъкът му с нарастваща бързина анализираше различни сценарии, начини да предотврати надвисналата катастрофа.

Бяха близо, чувстваше ги. Мъжагата отпред хвърли цигарата и се отдели от сградата малко по-бързо, отколкото американецът очакваше. Рап се насочи към него. Мъжагата се ухили и извади от джоба си кожена палка. Рап изпусна картата с престорена изненада и се обърна да побегне. Двамата мъже стояха точно там, където очакваше да бъдат. Държаха пистолети: единият — насочен към главата на Рап, другият — към гърдите му.

Колата спря рязко точно до него, багажникът и предната врата се отвориха. Рап знаеше какво да очаква. Затвори очи и стисна зъби миг преди палката да се стовари върху главата му. Залитна напред и се остави в ръцете на двамата въоръжени мъже. Отпусна се с цялата си тежест и те се принудиха да напрегнат всички сили, за да го задържат. Почувства как едрият мъжага го хваща отзад, за да го изправи. Измъкнаха 9-милиметровия автоматичен пистолет „Берета“ от колана му и го завлякоха до багажника на колата. Рап се стовари вътре с главата напред и се чу силно издумкване. Останалата част от тялото му се сгъна отгоре и капакът се затръшна.

Двигателят изрева и задните гуми забуксуваха за момент в пясъка и прахта, докато зацепят в асфалта. Колата рязко потегли и Рап се изтърколи назад. Бавно отвори очи и точно както очакваше, се озова обвит в мрак. Главата го болеше малко от удара, но не беше сериозно. Той не изпитваше нито страх, нито съмнение. Усмихна се в тъмното и отново обмисли плана си. Лъжливата информация, която беше пуснал предишния ден, бе привлякла враговете му точно както се надяваше. Похитителите му нямаха никаква представа за истинските намерения на пленника си и още по-важно, не подозираха какъв ужас и хаос ще всее в леговището им.

Мич Рап махна превръзката от очите си и вдигна облегалката си. Черният форд „Таурус“ се тресеше по чакълестия път и бълваше дим от двата си ауспуха в нагорещения августовски въздух. Превръзката беше предпазна мярка в случай на неуспех, какъвто не предвиждаше. Той се загледа през прозореца към гъстата стена от борове, заграждащи пътя от двете страни. Дори на ярката светлина погледът не проникваше по-навътре от десетина метра в тъмния лабиринт от дървета и храсталаци. Като дете винаги се беше чувствал уютно в гората, но точно този следобед тя му навяваше мрачни чувства.

Лошо предчувствие смущаваше мислите му и ги изпращаше към едно място, където не искаше да отиде. Поне не този следобед. Той се намръщи и се запита колко ли души са намерили смъртта си точно в тази гора. Нямаше предвид войниците от Гражданската война, сражавали се тук преди толкова години. Не — замисли се Рап, опитвайки се да бъде максимално честен със себе си. „Смърт“ бе прекалено невинна дума. Тя оставяше вратичка да се предположи, че човекът е бил сполетян от някое нещастие, и беше удобен начин да се омаловажи сериозността на онова, което се канеше да направи. „Екзекуция“ бе далеч по-точно определение. Мъжете, за които си мислеше, бяха доведени насила в гората, застреляни в тила и заровени в прясно изкопани дупки, за да не чуе никой повече за тях. Това бе светът, в който се канеше да влезе Рап, и той съвсем спокойно приемаше решението си.