Винс Флин - В името на честта

Рап по принцип беше скептик. Светът на шпионажа бе пълен с полуистини, догадки и чисти лъжи, толкова много, че понякога беше невъзможно да разнищиш всички нива на заблуда. Шевал и Бътлър обаче не бяха наивници. Те бяха не по-малко подозрителни от него, дори може би повече. Израженията и на двамата показваха, че са разкрили важна част от много сложна загадка. Рап беше видял същото изражение на лицата им преди няколко седмици край същата маса на същия остров насред Атлантическия океан. Тогава му бяха казали, че има трета терористична групичка, която е на свобода и се кани да проникне в Америка. Рап взе кафето си и се облегна на кожената седалка. Приготви се да чуе новината.

— Говорете.

Според първоначалния план три въоръжени групи трябвало да нападнат Америка. Типично за стила на „Ал Кайда“, бяха избрали Ню Йорк, Лос Анджелис и Вашингтон. Деветдесет процента от сведенията, които получаваха, сочеха към тези три града. От време на време се говореше и за Чикаго, но по очевидни причини шефовете на „Ал Кайда“ предпочитаха Ню Йорк и Вашингтон. Терористите добре разбираха каква роля могат да изиграят медиите за разпространението на тяхното послание. Неверниците заслужаваха да умрат, но избиването на няколкостотин души в някое градче в Охайо нямаше да направи същата сензация, както нападението над някой мегаполис.

Британците бяха заловили един от отрядите, докато се опитвал да се прехвърли през Хонконг, а французите бяха засекли друг в Западна Африка. Доста по-умели в пазенето на тайна от началниците си, хората от МИ6 и Дирекцията за външна сигурност бяха закарали терористите на тайни места и търпеливо бяха изкопчили цялата информация за готвените атаки. За местонахождението на третия отряд обаче нямаше никакви сведения. Трите отряда не се бяха срещали никога. Единственото, което знаеха едни за други, беше, че съществуват и че всеки трябва да удари различен град. Само водачите знаеха точните цели.

Рап се почуди дали колегите му са успели да измъкнат още малко информация от заловените терористи, затова се обърна към Шевал:

— Нещо ново от хората, които бяхте хванали?

— Моят човек активно участва в тези разпити — обясни французойката. — Като тебе той не се страхува да си изцапа ръцете. Затова съм абсолютно сигурна в това, което ще ти кажа. Първоначално ни бяха казали, че трите отряда не се познават. Изобщо не са се виждали. Макар че това е вярно, всичките им членове принадлежат към една организация, най-общо казано.

— И повечето са се изявили в Афганистан — добави Бътлър.

— Терористите са приказливи като всички други хора — отбеляза Шевал. — Не споделят подробности за акциите си, но обичат да клюкарят за личния си живот. За сформирането на трите ударни отряда са били избрани най-добрите. Имало е доста спречквания. Саудитците, с обичайната си арогантност, поискали да командват и трите отряда и да вкарат свои хора. Тогава обаче се появил един проблем.

— Нека да отгатна — прекъсна я Рап. — Осъзнали са, че заминават с еднопосочен билет, и храбрите синове на Арабия са се огънали.

— Отчасти. Другият проблем е, че саудитските отряди са пълни с богаташки синчета, които рядко са виждали сражение. Тяхната роля е да дават пари, а когато се приберат в родината, само се тупат по гърдите. За тази операция са били нужни истински бойци, хора с опит в сраженията. Най-добрите за целта били воините от афганските и пакистанските племена, но тези мъже не харесвали идеята да загиват в чужда страна на хиляди километри от родината.

— Затова са тръгнали да търсят мароканци, алжирци, сирийци, йорданци… — досети се Рап.

— Именно. А тези хора обичат да приказват. При тях има същото съперничество, както при нашите военни. Обожават да се хвалят, да преувеличават успехите си и разбира се, да се присмиват на другите групи.

— И всички мразят саудитците, но ги търпят заради парите им — вметна Бътлър.

— Да. И така моят човек научил, че мароканците много се гордеят с трима от техните, които били избрани в единия отряд. Обадих се на Джордж… — Шевал погледна Бътлър — и той потвърди, че сред заловените от неговите хора няма мароканци.

— И си заключила, че тримата мароканци са в третия отряд.

— Да. Моят човек отиде в Рабат, после в Казабланка и започна да души наоколо. За една седмица намери каквото търсеше.

— Братът.

— Да. — Шевал погледна сконфузено Рап и добави: — Отначало работата вървеше бавно.