Винс Флин - В името на честта

— Съвсем малък.

Рап се почувства леко засрамен да признае пред колегите си, че досега успехът им е почти нулев. Разследването се водеше от седмица, а все още тъпчеха на едно място.

— Нищо ли? — изненада се Бътлър.

— Ако говорим за шестимата, които участваха и нападението над Центъра за борба с тероризма… от тях не остана много за идентифициране. Камерите за наблюдение не ни помагат с нищо. Шестимата носеха пълно снаряжение на спецполицаи, с качулки, очила, каски, ръкавици, дебели жилетки… — Рап сви рамене. — Нищо не се вижда.

— Веществени доказателства? — намеси се Шевал.

Рап си спомни кашата от раздробени тела, която беше останала след едновременното взривяване на шестте жилетки с експлозив. В гората на няколкостотин метра от мястото още откриваха парчета плът. Взривът беше станал в основата на бетонната рампа към подземния гараж. Гладките, порести стени приличаха на стар влак от метрото, покрит с графити, наслагвали се в продължение на години, но вместо с цветен спрей картините бяха изрисувани с парченца от кости, месо и много, много кръв, които се бяха натрупали не в течение на половин десетилетие, а за части от секундата.

— Откриха шест различни набора ДНК, но само толкова.

— Не може да няма някой пръстов отпечатък — измърмори Бътлър.

— Виждал съм много гадости, Джордж, но това беше отвратително. — Рап се замисли за секунда, после реши да се коригира: — Поправка. Не беше отвратително… беше извратено. Нищо не беше останало от тях. Само размазана пихтия.

— Все пак имате шест различни ДНК отпечатъка — отбеляза Шевал.

— Така ми казаха.

— От ФБР?

— Да.

— Може би имаме проба от роднина на някой от вашите нападатели — предпазливо отбеляза французойката. — Можете ли да ми дадете ДНК проба?

Шевал и Бътлър се спогледаха. Това не убягна на Рап.

— Какво има?

— По-добре ти да ми дадеш каквото имате — отговори Шевал. — Аз ще проверя за съвпадение.

Рап небрежно разпери ръце:

— Ще го уредя. А този роднина какъв е… сестра, майка, баща?

— Брат.

— Как го намерихте?

— Това трябва да остане между нас.

— Разбира се.

— Нашите хора са го хванали в Казабланка.

— Мароканец?

— Да.

— Активно разследване?

Шевал сви слабите си рамене, сякаш да каже: „Кой знае?“

Рап се намръщи подозрително. Шевал беше началничка на Разузнавателния отдел в Дирекцията за външна сигурност. Всички тайни операции се отчитаха пред нея.

— Как може да не знаеш?

— Служителят, който ми даде информацията… как да кажа? — Тя се замисли, търсейки подходящите думи. — Много ми напомня за тебе.

Рап се ухили:

— Значи висок, мургав, красив… много умен? Мечта за жените?

— Да не забравяме, самонадеян — добави Бътлър, като се усмихна накриво.

Рап се изкиска.

Шевал се усмихна и продължи:

— Няма навик да изпълнява много стриктно заповеди.

— Ахаа — кимна Бътлър. — Склонен към неподчинение. Познавам такива.

— Да, това е точният израз. Склонен към неподчинение. Много труден характер. Понякога дразнещ — съгласи се Шевал, като се усмихна на Бътлър. Той кимна съчувствено.

Рап се изсмя:

— Добре де, ако е толкова недисциплиниран, защо още го търпиш?

Шевал го погледна сериозно.

— Познай.

— Защото си върши работата — с нескрита гордост заяви Рап.

— Точно така. Изключително добре си върши работата. Но…

Шевал замълча.

— Какво?

— Ще кажа просто, че разбирам Айрини.

Кенеди и Шевал се познаваха отдавна, още от Бейрут преди трийсетина години.

— Страхуваш се, че един ден ще свърши в затвора? — попита Рап.

Шевал поклати глава:

— Не.

— Какво тогава?

— Всеки път, когато излезе от страната, се чудя дали ще го видя пак.

Рап сведе очи и се почувства като глупак.

— Съжалявам.

С Кенеди неведнъж бяха говорили за това. Той не се замисляше много за съдбата си, но тя очевидно се тревожеше.

— Няма за какво да съжаляваш. Такава ни е работата. Та този мой служител е живял доста в Алжир и Мароко и има много познати там. Чул слух, че сред нападателите е имало мароканци. Разтърсил се и открил човек, който се хвалел, че брат му е участвал в атаките срещу Америка.

Рап се намръщи:

— Сигурно милион мюсюлмани твърдят, че са роднини на участници в атаките.

Знаеше, че звучи малко неблагодарно, но това беше самата истина.

— Моят човек е проверил информацията. Може да му се вярва.

Рап погледна Бътлър за потвърждение. Англичанинът кимна:

— Изслушай и останалата част от историята. И тя е интересна.