Винс Флин - В името на честта

— Джордж?

— Да.

— Не забравяй номерата на микробуса.

— Няма. — След кратка пауза Бътлър попита: — Имаме ли потвърждение?

Рап погледна малката торба и взе двата паспорта. Снимките приличаха на скицата, която бе направил човекът на Бътлър.

— Той е, Джордж. Поздравявам те за добре свършената работа. Много сме ти задължени.

— Можете да ми дадете някой медал като този на Майк.

Рап се изсмя на дебелашкия хумор на британеца.

— Ще направя нещо повече. Ще те предложа за рицарско звание.

— Да, това ще ми свърши по-добра работа — засмя се Бътлър. — Ще ти се обадя след няколко часа. Дочуване.

— Дочуване.

Рап извади слушалката от ухото си, свали малката радиостанция от колана си и я остави на масичката пред себе си. Коулман го погледна и се усмихна:

— Има ли по-добро чувство от това?

Рап отвърна с усмивка:

— В нашата професия, не.

Самолетът стигна до края на пистата и дори не спря. Завъртя се обратно, срещу вятъра, и бързо ускори. След секунди вече беше във въздуха и зави над морето. Рап погледна Коулман и отбеляза:

— Един падна. Остават още двама.

— Да. Бързо да го събудим и да разберем какво знае.

Рап погледна назад към вратата на товарния отсек.

— След малко. Първо да разгледаме нещата му и да се обадим на Айрини.

Замъкнаха труповете в мазето и Ахмед попи кръвта със салфетки, докато Карим бързо огледа къщата за още хора и се увери, че всички врати са затворени. След това седнаха да проучат врага. Интернет беше удивително нещо. Там, където бе израсъл Карим, компютрите бяха рядкост, а ползването на интернет беше строго забранено. Духовният му водач, имам Бин Абдула, ги учеше, че това е изобретение на Сатаната за покваряване на света. Ахмед обаче доста се беше ровил в световната компютърна мрежа като дете и знаеше как да се ориентира. Започнаха с двата вестника, които намериха на кухненската маса. Бяха пълни с хвалебствия за Майк Неш и професионалните му постижения.

Настаниха се в натруфения кабинет на саудитския бизнесмен. Имаше два компютъра на бюрото и голям плоскоекранен телевизор на стената. Никъде не се споменаваше за двата трупа в Айова, но в интернет беше пълно с догадки. Двете снимки бяха навсякъде. Пет минути да погледаш някоя кабелна програма, и ще се покажат на екрана. Те бяха и водещата новина във всички вестници. Полицията вече знаеше името на Ахмед, а за другата снимка имаше основателни предположения, че това е не друг, а самият Лъв на „Ал Кайда“. Отначало Карим се разтревожи, но после осъзна, че това е в негова полза.

Беше успял да измести Майк Неш от първите страници на вестниците. Карим беше основната новина сега, а играта едва започваше. След тази вечер за него щеше да се говори с години напред. Той щеше да докаже пред света храбростта и дързостта на Лъва на „Ал Кайда“. Хаким щеше да бъде опозорен и преследван до най-забутаните кътчета на света. След тази вечер никой нямаше да повярва на лъжите му.

Ахмед му показа как да проникне в обществените архиви. Карим се удиви колко информация можеш да намериш само по едно име. Можеш да разбереш къде живее даден човек, какъв имотен данък плаща, кога и за колко си е купил жилището, кога е ходил на училище, телефонни номера — всичко беше там. Нямаше никаква лична тайна. В една интернет енциклопедия имаше дори чисто нова страница, посветена на Майк Неш. Съдържаше пълна биография. Къде е роден, спортни успехи, кога е постъпил в морската пехота, кога и за кого се е оженил. Четирите му деца бяха споменати по име и възраст. Карим беше смаян колко лесно могат да се открият тези неща.

Намериха статии от местни и училищни вестници за двете по-големи деца. Дъщерята, Шанън, участваше в пиеси и танцов ансамбъл, който бил спечелил някакво голямо състезание. Големият син, Рори, бил звезда в гимназиалните отбори по американски футбол и лакрос. Намериха две снимки на отбора му в мрежата. Беше трудно да се прецени, но изглеждаше, че прилича на баща си. Имаше една снимка на дъщерята от училищно представление на „Макбет“, а когато намериха страницата й в „Май Спейс“, попаднаха на истинска златна мина. Американските тийнейджъри се занимаваха с цял куп неща. Карим не можеше да повярва каква свобода са дали семейство Неш на дъщеря си. За съпругата намериха още повече сведения. Във вестника имаше две снимки с нея на заден план, но в интернет бяха десетки. На сайта на фирмата й имаше пълна биография и снимка в близък план. Намериха още десетина фотографии от различни благотворителни прояви, в които беше участвала. Ахмед отпечата всичко, което откриха, и даде материалите на Карим да ги чете.