Джеймс Патерсън - Спасителят

Ели започна от спалнята. Жертва номер три — Робърт О’Райли. Убит с изстрели в гърба. Тя взе найлоновата торбичка и разгледа съдържанието й отблизо: няколко долара, портфейл. Следващата жертва бе момичето — Даян Линч. Същият сватбен пръстен като този на Робърт О’Райли. Тя изпразни чантичката й — само няколко ключа и разписка от обществена пералня.

По дяволите, нищо особено , разочарова се Ели.

Чувството на увереност обаче я накара да продължи, макар да нямаше никаква представа какво точно търси. Майкъл Кели — момчето, застреляно до масата. Силата на изстрела го бе отхвърлила заедно със стола към стената и той още седеше на него. Ели се наведе и вдигна найлоновата торбичка — ключове за кола, щипка за пари с около петдесет долара.

Имаше също и мъничко листче, сгънато на две. На него като че ли бяха написани някакви цифри.

Тя си сложи чифт найлонови ръкавици, извади листчето от торбичката и го разгъна.

И изведнъж я заля топла вълна.

10–02–85.

Не какви да е цифри. Това бе паролата за алармената инсталация на Денис Стратън.

Подкарах на север посред нощ, гонейки моя стар бонвил с една постоянна скорост от сто и двайсет километра в час по междущатска магистрала 1–95. Исках да се отдалеча от Палм Бийч колкото е възможно повече. Дори не отбих да подремна, преди да пресека границата между Джорджия и Южна Каролина.

Отбих от магистралата на едно място, наречено Хардивил — голям паркинг за камиони и грамаден бил-борд, на който пишеше: Отминавате най-добрата евтиния на Юга.

Напълних резервоара на колата и приседнах изтощен в едно празно сепаре в ресторанта. Огледах се наоколо и видях само няколко шофьори със зачервени очи да пият кафе и да четат вестници. И изведнъж страхът ме прободе като с нож. Не знаех дали съм обявен за издирване или не.

Една червенокоса сервитьорка, на чиято табелка бе написано Доли , дойде и ми наля така желаната чаша кафе.

— Надалеч ли си тръгнал? — попита ме тя с очарователен южняшки акцент.

— Надявам се — отвърнах. Нямах представа дали снимката ми вече не е поместена във вестниците и дали някой няма да си спре погледа на мен и да ме познае. Обаче миризмата на изпечено тесто със сироп прогони тази мисъл. — Толкова надалеч, че тези палачинки ще ги сънувам.

Поръчах си още кафе и отидох до тоалетната. Як мъжага, вероятно шофьор, едва не се сблъска с мен на входа. Останал сам вътре, вперих очи в огледалото и се стреснах от лицето, което ме погледна оттам — изпита кожа, зачервени и уплашени очи. Чак сега си дадох сметка, че все още съм облечен с тъмната тениска и дънки, с които бях, когато задействах алармите предната нощ. Наплисках си лицето със студена вода.

И изведнъж почувствах страхотен глад. Сетих се, че не съм хапвал нищо, откакто бяхме обядвали с Тес предния ден.

Тес… Очите ми отново се напълниха със сълзи. Мики, Боби, Барни и Дий. Господи, как ми се искаше да мога да върна часовника и всички те пак да са живи. Само за една ужасна нощ всичко се промени коренно.

Взех един вестник USA Today от барплота и седнах в сепарето. Докато го разгръщах, забелязах, че ръцете ми треперят. Като че ли едва сега напълно осъзнавах реалността. Хората, на които вярвах най-много в този живот, бяха мъртви. Бях преживял кошмара от предната нощ стотици път и през последните шест часа, но с времето ми ставаше все по-зле.

Заразгръщах вестника страница по страница. Не бях сигурен дали исках да намеря нещо, свързано с обира, или не. Повечето материали бяха посветени на икономиката, на положението в Ирак и на новото намаление на лихвения процент.

Обърнах поредната страница и застинах. Очите ми като че ли щяха да изхвръкнат от орбитите си.

Дързък обир и кървава вакханалия в Палм Бийч.

Стиснах вестника, защото ръцете ми продължаваха да треперят и буквите играеха пред погледа ми.

Изисканият и внушителен с великолепието си курортен град Палм Бийч снощи бе разтърсен от поредица тежки престъпления, започнали с удавянето на една привлекателна жена в хотела й, последвани от нагъл взлом и обир на безценна живопис от едно от най-достолепните имения, завършвайки само няколко часа по-късно в съседния град с убийството на четирима души.

От полицията твърдят, че все още нямат никакви преки улики за поредицата тежки престъпления и на този етап не могат да кажат дали помежду им има някаква връзка.

Не разбирах! Обир на безценна живопис… Нали Дий бе казала, че претърпели пълен провал?