Джеймс Патерсън - Спасителят

Просто така се случи, че освен всичко това знаеше и някои неща за стилистичните похвати при кубизма.

Разбираше малко и от електротехника. И сега се взираше замислено в отрязания кабел.

Камериерката бе подчертала изрично, че е чула как крадците въвеждат паролата. Да, но кабелът бе отрязан. Нямаше връзка нито с вътрешността на къщата, нито навън. След като са знаели паролата, защо е трябвало да го режат? Полицията на Палм Бийч, изглежда, вече си бе направила изводите, а тя бе много добра в тези неща. Старателно бе изследвала всичко за отпечатъци. Крадците са били в къщата само няколко минути и са знаели много добре какво точно трябва да вземат. Ченгетата заявиха, че тримата нарушители с откраднатите полицейски униформи са професионалисти.

Но независимо какво мислеха полицаите и онзи задник горе, Денис Стратън, който непрекъснато дрънкаше за непоправимата си загуба, в главата на Ели започнаха да се оформят две думи:

Вътрешен човек.

Кръстосал крак върху крак, известният Денис Стратън седеше в добре подплатения с възглавнички стол в луксозно обзаведената слънчева стая, гледаща към морето. Всички линии на стационарния телефон светеха, а в ухото си бе пъхнал слушалка на мобилен телефон. Върн Лоусън, шефът на детективите, стърчеше наблизо заедно с Лиз, жената на Стратън. Тя бе висока, привлекателна блондинка в кремав панталон и наметнат на раменете й кашмирен пуловер. Камериерката, латиноамериканка, хвърчеше напред-назад с поднос леден чай.

Домоуправителят въведе Ели в стаята. Стратън не им обърна внимание. Тя бе смаяна от начина, по който живееха богатите. Колкото повече пари имаха, толкова повече си изолираха от останалата част от човечеството. По-дебели стени, по-високи огради, по-голямо разстояние до желязната порта.

— Шейсет милиона! — излая Денис Стратън в телефона — Искам още днес някой да дойде тук. И да не е някакъв тъпанар от местния полицейски участък с диплома по изобразително изкуство.

Той изключи връзката. Стратън бе нисък, добре сложен мъж, леко започващ да оплешивява. Имаше втренчен, стоманен поглед. Бе облечен в зелена тениска плътно по тялото и бял ленен панталон. Най-сетне той вдигна тежкия си поглед към Ели, сякаш пред него бе застанал някакъв досаден счетоводител, дошъл да го пита за данъците.

— Открихте ли нещо, детектив?

— Специален агент — поправи го Ели.

— Специален агент — кимна Стратън. Той сведе глава към Лоусън. — Върн, би ли се погрижил „специалният агент“ да надникне и в други части на къщата?

— Не, благодаря — Ели спря с жест полицая. — Но ако нямате нищо против, бих искала да прегледам списъка.

— Списъка ли? — Стратън въздъхна така, сякаш казваше: „Не го ли прегледахме вече три пъти?“ Той плъзна лист хартия по полираната китайска олтарна масичка, която Ели определи, че е от началото на осемнадесети век. — Да започнем със Сезан. Ябълки и круши…

— Екс ан Прованс, 1881 година — прекъсна го Ели.

— Знаете ли я? — оживи се Стратън. — Чудесно. Може би ще успеете да убедите ония идиоти застрахователите колко много струва наистина. След това идва флейтистът на Пикасо и големият Полок горе от спалнята. Тези кучи синове много добре са знаели какво правят. Само за последната съм платил единадесет милиона.

Прекалено много , помисли си Ели. Тук хората като че ли искаха да си пробият път в социалните кръгове, харчейки безумни пари за произведения на изкуството.

— Не забравяйте и Гом… — Стратън започна да прелиства някакъв справочник в скута си.

— Анри Гом ли? — вдигна вежди Ели.

Тя погледна в списъка и се изненада, че е включен в него. Гом беше добър постимпресионист и колекционерите му обръщаха умерено внимание. Обаче с цената на картините си от трийсет до четиридесет хиляди не можеше и сравнение да става с онова, което бе откраднато.

— Той е любимец на жена ми, скъпа. Някой сякаш се е опитвал да ни прободе право в сърцето. Трябва да си го върнем. Вижте какво… — Стратън си сложи очилата и затърси картичката на Ели.

— Специален агент Шъртлеф — подсказа му тя.

— Агент Шъртлеф — кимна Стратън. — Искам да ме разберете съвсем ясно. Изглеждате ми прецизен човек и аз съм сигурен, че работата ви е да подушите малко из къщата, водейки си бележки, а после да се върнете в службата и да напишете доклад. След което да се приберете у дома с чувството на добре свършена работа. — Ели усети как кръвта й кипва, но не се издаде. — Обаче не желая това нещо тук да се подхвърля във вид на бумаги между ченгетата, за да попадне най-сетне на бюрото на някакъв си регионален началник._ Искам си картините обратно!_ Всяка една от тях. Настоявам най-добрите ви хора да се заемат с тази работа. Тук не става въпрос за пари, защото картините са застраховани за шейсет милиона…