Джон Хокс - Странникът

Някъде в Лондон камера наблюдаваше лица от тълпата, превръщаше човешки същества в поредица от числа, които можеха да бъдат сравнени с цифров файл. В Мексико и Джакарта електронни уши подслушваха телефонни разговори, следяха и непрекъснатото чатене по интернет. Правителствените компютри знаеха, че еди-коя си книга е купена в Денвър, а еди-коя си е взета от библиотека в Брюксел. Кой е купил едната? Кой е прочел другата? Проследи имената. Сравни. Проследи отново. Ден след ден виртуалният паноптикон наблюдаваше затворниците си и ставаше част от техния свят.

Рамон Вега влезе и се поклони. Наш реши, че има проблем с вечерята.

— Господин Бун, генерале. Казва, че сте искали да го видите.

— Да, разбира се. Да влезе.

Кенард Наш знаеше, че ако бе в Изповедалнята, лявата страна на мозъчната му кора щеше да светне с червения цвят на измамата. Не харесваше Нейтан Бун и се изнервяше в негово присъствие. Бун беше нает от предшественика му и знаеше доста за вътрешните работи на Братството. През последните няколко години беше установил лични взаимоотношения с останалите членове на изпълнителния борд. Повечето членове на Братството смятаха господин Бун за смел и находчив: идеалният шеф на охраната. Наш се притесняваше от факта, че не разполага с пълен контрол върху действията му. Наскоро пък беше открил, че шефът на охраната не се е подчинил на пряка заповед.

Рамон въведе Бун в галерията и излезе.

— Искали сте да ме видите? — каза Бун. Стоеше леко разкрачен и с ръце зад гърба.

Наш трябваше да е ръководещият, главнокомандващият, но и двамата знаеха, че Бун може да скочи и за секунди да му строши врата.

— Седнете, господин Бун. Пийнете чаша шардоне.

— Не сега. — Бун направи няколко крачки към прозореца и погледна надолу към операционната маса. Анестезиологът оправяше сърдечния сензор на гърдите на Майкъл. — Как върви?

— Майкъл е в транс. Слаб пулс. Ограничено дишане. Надявам се, че е станал странник.

— Или е полумъртъв. Наркотикът може да му е изпържил мозъка.

— Нервната енергия напусна тялото му. Компютрите следят движението доста добре.

Двамата млъкнаха, загледани през прозореца.

— Да предположим, че наистина е странник — каза Бун. — Може ли да умре в момента?

— Човекът, който лежи на операционната маса, може да преустанови биологичното си съществуване.

— А какво ще стане със Светлината му?

— Не знам — отвърна Наш. — Но не може да се върне в тялото му.

— Може ли да умре в друг свят?

— Да. Вярваме, че ако те убият в друг свят, оставаш завинаги там.

Бун се извърна от прозореца.

— Надявам се експериментът да е успешен.

— Трябва да предвидим всички възможности. Затова е толкова важно да открием Гейбриъл Кориган. Ако Майкъл умре, незабавно ще имаме нужда от негов заместник.

— Разбирам.

— Според източниците ми си изтеглил оперативните ни агенти от Калифорния. Екипа, който търсеше Гейбриъл.

Бун изобщо не изглеждаше притеснен.

— Електронното наблюдение продължава. Друг екип продължава да търси наемника на арлекина, който остави фалшивата следа в апартамента на Майкъл Кориган. Смятам, че е инструктор по бойни изкуства, в миналото свързан с църквата на Айзак Джоунс.

— Но в действителност никой не търси Гейбриъл — отвърна Наш. — Не си се подчинил на пряка заповед.

— Мое задължение е да пазя нашата организация и да помагам за постигането на целите ни.

— В този момент проект „Преминаване“ е най-важната ни цел. Няма нищо по-важно.

Бун се приближи към масата, като полицай, който се кани да притисне заподозрян.

— Може би въпросът трябва да бъде обсъден от изпълнителния борд.

Генерал Наш сведе поглед към масата и обмисли възможностите си. Не му се искаше да разкрие пред Бун всички факти за квантовия компютър, но беше невъзможно повече да пази тайната.

— Както знаеш, вече разполагаме с работещ квантов компютър. Сега не е моментът да обсъждаме технологичните аспекти на устройството, но те са свързани със задържането на елементарни частици в енергийно поле. За изключително кратък период тези частици изчезват от силовото поле и после се връщат. Къде отиват, господин Бун? Нашите учени ми казват, че преминават в друго измерение — в друг свят.

Бун явно се забавляваше.

— Пътуват със странниците.

— Тези частици се връщат в нашите компютри с послания от напреднала цивилизация. Първо получавахме прости бинарни кодове, а после все по-сложна и по-сложна информация. Тази цивилизация даде на учените ни нови открития във физиката и компютрите. Показаха ни промени при животните и как да създаваме така наречените снадки. Ако можем да научим повече от тази напреднала технология, скоро ще успеем да създадем Паноптикона. Братството най-сетне ще има властта да наблюдава и контролира огромни човешки маси.