Джон Хокс - Странникът

— Имало ли е някога арлекински събор? — попита Гейбриъл. — Различните общности събирали ли са се някога на едно място?

— Това никога няма да стане. Арлекините уважават случайността на битката. Не обичаме правила. Арлекинските фамилии са свързани чрез бракове, традиции и приятелство. Някои родове са съюзници от стотици години. Не си избираме водачи, нямаме устав. Такъв е арлекинският мироглед. Някои арлекини се бият, защото така е писано. Други защитават свободата. Не говоря за възможността да си купиш четиринайсет различни вида паста за зъби или за лудостта, която кара терориста да вдигне във въздуха някой автобус. Истинската свобода е толерантна. Дава възможност на хората да живеят и да мислят по нови начини.

— Все пак искам да разбера за „Обречен от плътта, спасен от кръвта“ — настоя Холис. — За чия кръв става дума? На Табулата, на арлекините или на странниците?

— Ти си реши — отвърна Мая. — Може би на всичките.

В къщата имаше само една спалня. Холис предложи Мая и Вики да спят на леглото, а те с Гейбриъл щели да се настанят във всекидневната. Вики усети, че това не се хареса на Мая. Сега, когато беше намерила Гейбриъл, тя се притесняваше, ако не го държи под око.

— Всичко ще е наред — прошепна Вики. — Гейбриъл е само на няколко крачки. Можем да оставим вратата отворена, ако искаш. Пък и Холис има пушка.

— Холис е наемник. Не знам докъде се простира жертвоготовността му.

Мая мина няколко пъти от всекидневната до спалнята, сякаш за да запомни разположението на вратите и стените. После влезе в спалнята и пъхна двата си ножа между рамката и матрака. И двете дръжки се подаваха. С посягане можеше да извади ножовете от ножниците. Накрая си легна. Вики се настани от другата страна и каза:

— Лека нощ!

Мая не й отговори.

Вики беше спала с по-голямата си сестра и разни братовчедки през ваканциите и беше свикнала с непрекъснатото им въртене. Мая беше различна във всяко отношение. Лежеше по гръб със стиснати юмруци. Изглеждаше така, сякаш огромна тежест притиска тялото й.

Мая отвори очи и видя на скрина черна котка с бяла гушка.

— Какво искаш? — прошепна й, но не получи отговор. Котката скочи на пода, плъзна се към вратата и излезе.

Мая чу гласове и надникна през прозореца. Холис и Гейбриъл стояха на алеята и оглеждаха повредения мотоциклет. Купуването на нова гума означаваше разплащане и контакт с бизнес, свързан с Голямата машина. Табулата знаеше за повредения мотор и сто на сто беше активирала търсачките си да следят продажбата на мотоциклетни гуми в района на Лос Анжелис.

Тя отиде в банята и си взе душ. Изкуствените отпечатъци, с които беше влязла в Щатите, бяха започнали да се белят от пръстите й като мъртва кожа. Облече се, нагласи двата ножа на ръцете си и провери останалите оръжия. Черната котка се появи и я поведе към коридора. В кухнята Вики миеше чиниите.

— Виждам, че си се запознала с Гарви.

— Така ли се казва?

— Да. Не обича да го пипат и не мърка. Не мисля, че е нормално.

— Не знам — каза Мая. — Никога не съм имала котка.

На плота имаше кафеварка. Мая си наля кафе в една яркожълта чаша и добави сметана.

— Направих питка. Гладна ли си?

— Да.

Вики отряза голямо парче и го сложи в чиния. Седнаха на масата. Мая намаза хляба с масло и сложи отгоре една лъжица конфитюр от боровинки. Първата хапка беше невероятно вкусна и тя се наслади за миг на неочакваното удоволствие. Всичко в кухнята беше чисто и подредено. Слънчеви петна просветваха по зеления линолеум. Въпреки че Холис се беше оттеглил от църквата, на стената до хладилника беше окачена снимка на Айзак Ти Джоунс.

— Холис ще купи части за мотора — каза Вики. — Но иска Гейбриъл да не се показва и да си остане тук.

Мая кимна, преглътна поредния залък и каза:

— Умно.

— Какво ще правиш сега?

— Не знам. Трябва да се свържа с приятеля си в Европа.

Вики стана да доизмие чиниите.

— Дали Табулата знае, че Холис е карал вчера?

— Може би. Зависи дали тримата мотористи са ни запомнили.

— Какво ще стане, ако разберат за Холис?

Гласът на Мая беше умишлено равнодушен.

— Ще се опитат да го хванат, ще го измъчват, за да им каже каквото знае, и ще го убият.

Вики се извърна с кърпата за чинии в ръка.

— И аз така му казах, но той го обърна на шега. Каза, че винаги си търсел нови спаринг-партньори.

— Мисля, че Холис е в състояние да се защити, Вики. Той е много добър боец.

— Прекалено самоуверен е. Мисля, че трябва…