Джон Хокс - Странникът

— Пътевиждащите са специални учители. Обикновено са духовници. Не са странници и не могат да преминават в други светове, но могат да помогнат на човек, който има тази дарба.

— И откъде ще намерим пътевиждащ?

— Моят приятел ми даде адреса на един в Аризона. Той ще открие дали притежаваш силата.

— Това, което наистина искам, е да си оправя мотора и да се махна от тук.

— Ще е глупаво. Без закрилата ми Табулата ще те хване.

— Нямам нужда някой да ме пази, Мая. Стоял съм извън Мрежата през по-голяма част от живота си.

— Но сега те търсят с всички средства и сили. Не разбираш на какво са способни.

Гейбриъл явно се ядоса.

— Видях какво стана с баща ми. Арлекините не ни спасиха. Никой не ни помогна.

— Мисля, че трябва да дойдеш с мен.

— Защо? Какъв е смисълът?

Тя заговори бавно, мъчеше си да си спомни всичко, на което я беше учил Тръна.

— Някои хора вярват, че естествената наклонност на човечеството е да е нетолерантно, злобно и жестоко. Властниците искат да запазят властта си и са готови да унищожат всеки, който дръзне да им се противопостави.

— Това е ясно.

— Стремежът да контролираш другите е много силен, но желанието за свобода и способността да показваш състрадание винаги ще се съхранят. Мракът е навсякъде, но Светлината все още проблясва.

— И мислиш, че се дължи на странниците?

— Има ги във всяко поколение. Странниците напускат този свят и после се връщат, за да помагат на другите. Те вдъхновяват човечеството, дават му нови идеи и ни водят напред…

— Може би баща ми е бил един от тези хора, но това не означава, че двамата с Майкъл сме наследили способностите му. Няма да ходя в Аризона, за да се срещам с този учител. Искам да открия Майкъл и да му помогна да избяга.

— Може да откриеш брат си в някой друг свят.

— Глупости!

— Не са глупости. Ако и двамата сте странници, може и това да стане. Табулата ще научи Майкъл как се преминава.

Гейбриъл я гледаше право в очите и за миг тя се слиса от смелостта и силата в погледа му. После той наведе глава и отново се превърна в обикновен млад човек с джинси и избеляла тениска.

— Ами ако ме лъжеш? — попита тихо.

— Трябва да поемеш риска.

— Ако отидем в Аризона, сигурна ли си, че ще успееш да намериш този пътевиждащ?

Мая кимна и каза:

— Живее близо до град Сан Лукас.

— Добре, ще се срещна с него. После обаче сам ще реша какво да правя.

Стана и излезе. Мая остана на канапето с нефритения меч. Острието беше идеално смазано и стоманата проблесна, когато го размаха. Прибери го, каза си. Скрий силата му в мрака.

Холис и Вики се върнаха и почнаха да приготвят обяда. Говореха за църквата си. Някакви стари моми се скарали коя прави най-хубавата сватбена торта и паството се разделило на две.

— Когато братовчедка ми избра госпожица Ан да направи тортата й, госпожица Грейс се престори, че ще повърне от нея.

— Не ме изненадва. Учудва ме, че не е пъхнала някоя умряла хлебарка под глазурата.

Разсмяха се. Мая нарочно изскърца със стола, за да чуят, че е в съседната стая, изчака няколко секунди и влезе в кухнята.

— Говорих с Гейбриъл. Ще смени гумата и утре сутринта заминаваме.

— Къде? — попита Холис.

— Махаме се от Лос Анжелис. Няма нужда да знаете повече.

— Добре. Ти си решаваш. — Холис повдигна рамене. — Ще ми дадеш ли някакви инструкции?

Мая седна на кухненската маса.

— Рисковано е да използваш чекове и да правиш банкови преводи. Табулата много внимателно следи тези неща. След няколко дни ще получиш списание или каталог с немска марка на гърба. Между страниците му ще откриеш стодоларови банкноти. Може да трябват две-три пратки, но ще ти платим пет хиляди долара.

— Това е прекалено много — каза Холис. — Уговорихме се за хиляда долара на ден, а аз ти помагам само два дни.

Мая се зачуди дали Холис щеше да каже същото, ако Вики я нямаше. Когато харесваш някого, това те прави глупав и уязвим. Холис искаше да изглежда благороден пред младата жена.

— Помогна ми да открия Гейбриъл. Плащам ти за услугата.

— Това ли беше всичко?

— Да. Договорът приключи.

— Стига, Мая. Табулата няма да се откаже. Ще продължат да ви търсят. Ако наистина искаш да ги заблудиш, трябва да пуснеш фалшива информация. Да изглежда така, че все още си в Лос Анжелис.

— И как да го направя?

— Имам някои идеи. — Холис погледна Вики. — Плащате ми пет хиляди долара. Така че ще поработя за вас още три дни.

Вики се събуди рано и направи кафе и бисквити. След като хапнаха, излязоха на двора и Холис провери вана на Мая. Наля масло и смени регистрационните номера с тези на някаква трошка, собственост на един съсед. После прерови килерите и донесе запаси: минерална вода, още дрехи за Гейбриъл, един дълъг кашон, в който да скрият пушката, донесе и пътна карта.