Джон Хокс - Странникът

Когато беше на четиринайсет, Мая обиколи Източна Европа с Блажената майка. В мига, в който ирландката наредеше нещо, граждани и зомбита скачаха да го изпълнят. Да, мадам. Разбира се, мадам. Надяваме се да няма проблеми. Блажената майка беше преминала някаква граница и хората веднага го долавяха. Мая си даваше сметка, че още не е достатъчно силна, за да упражнява подобна власт.

Гейбриъл отиде до раницата си и измъкна меча, без да го вади от черната лакирана ножница. Подаде го с две ръце на Мая.

Тя усети, че мечът е идеално балансиран, веднага разбра, че е специално оръжие. Под шнуровете имаше кожа от скат с инкрустиран зелен нефрит.

— Баща ми го е дал на твоя баща, когато си бил малък.

— Не си спомням — отвърна Гейбриъл.

Мая сложи ножницата на коленете си, бавно извади меча и го вдигна да огледа острието. Мечът беше тачи и се носеше надолу с върха. Формата беше съвършена, но истинската красота беше в хамона, резката между закаления ръб и незакаления метал на останалата част. Светлите места на стоманата, наречена найе, контрастираше с матираната перлена повърхност. Напомни на Мая влажна пръст, която тъмнее под топящ се пролетен сняг.

— Защо този меч е толкова важен? — попита Гейбриъл.

— Използван е от Врабеца, японски арлекин. Бил е последният арлекин в Япония, последният представител на една благородна традиция. Бил прочут с храбростта и находчивостта си. Но допуснал и проява на слабост.

— Каква?

— Влюбил се в една млада студентка. Якуза, която работела за Табулата, разбрала и отвлякла момичето. Врабеца загинал при опита си да я спаси.

— И как мечът се е озовал в Америка?

— Баща ми открил жената. Била бременна и се криела от якудза. Помогнал й да избяга в Америка и тя му позволила да вземе меча.

— Щом като е бил толкова важен, защо баща ти не го е задържал?

— Той е талисман. В смисъл, че е много стар и има собствена сила. Талисманът може да служи за амулет или огледало — или меч. Странниците могат да носят талисманите със себе си, когато преминават в друг свят.

— Значи затова го притежаваме?

— Не можеш да притежаваш талисман, Гейбриъл. Силата му съществува независимо от човешката алчност и желание. Можем да използваме талисмана или да го дадем на някой друг. — Мая отново погледна острието на меча. — Този талисман трябва да се почисти и да се смаже. Ако нямаш нищо против…

— Разбира се, давай. — Гейбриъл изглеждаше малко засрамен. — Нямах време да го лъскам, нали разбираш.

Мая носеше всичко необходимо за поддръжката на собствения си меч. Отвори куфарчето си и извади мека хартия хошо, направена от вътрешната страна на кората на черница. Липата я беше научил как да се грижи с уважение за оръжието си. Тя леко наклони меча и започна да почиства мръсотията и петната по острието.

— Имам лоши новини, Гейбриъл. Преди малко се свързах с друг арлекин по интернет. Негов шпионин в Табулата е потвърдил залавянето на брат ти.

Гейбриъл се наведе напред.

— Какво можем да направим? Къде го държат?

— Откарали са го в някакъв добре охраняван изследователски център близо до Ню Йорк. Дори да знаех къде е, трудно можем да го освободим.

— Защо не можем да се обадим в полицията?

— Обикновеният полицай може и да е честен, но това не ни помага. Враговете ни са в състояние да манипулират Голямата машина — световната, компютърна система, която следи и контролира обществото ни.

Гейбриъл кимна.

— Родителите ми я наричаха Мрежата.

— Табулата може да прониква в компютрите на полицията и да вкарва фалшиви доклади. Вероятно са пуснали съобщение, че двамата с теб сме издирвани за убийство.

— Добре, забрави за полицията. Да идем да отървем Майкъл сами.

— Аз съм сама, Гейбриъл. Наех Холис, но не знам доколко мога да разчитам на него. Баща ми наричаше воините мечове. Просто друг начин да преброиш хората на твоя страна. В момента не разполагам с достатъчно мечове, за да нападна изследователски център, защитаван от Табулата.

— Трябва да помогнем на брат ми.

— Не мисля, че ще го убият. Табулата има план да включи нещо, наречено квантов компютър, и да използва странник. Искат да обучат брат ти да преминава в други светове. Това е нещо ново. Не знам как ще го направят. Странниците обикновено се напътстват от хора, наричани пътевиждащи.

— Какво значи пък това?

— Ще ти обясня…

Мая отново провери острието и видя няколко малки драскотини и дупчици. Само японски майстор тогиши можеше да наточи оръжието. Тя можеше само да смаже острието, за да не ръждясва. Вдигна едно малко кафяво шишенце, сипа малко карамфилово масло върху памучен тампон и внимателно намаза острието. В същия миг разбра, и то със сигурност. Този меч беше много силен. Беше убивал и щеше да убива отново.