Джон Хокс - Странникът

— Наистина ли се казваш Мая?

— Да.

— Как ти е фамилията?

— Нямам.

— Всички имат — отвърна Гейбриъл. — Освен ако не си рок звезда или кралица.

— В Лондон се казвах Джудит Странд. Влязох в Щатите с паспорт, на който пише, че съм немска поданичка и се казвам Зигрид Кьолер. Имам резервни паспорти от три други страни. Но арлекинското ми име е Мая.

— Какво означава това?

— Арлекините си избират имена, когато навършат дванайсет или тринайсет. Няма специален ритуал. Просто си избираш име и го казваш на семейството си. Имената невинаги имат някакво особено значение. Френският арлекин е решил да се нарича Липа. Една много жестока жена-арлекин от Ирландия се нарича Блажената майка.

— Ти защо се кръсти Мая?

— За да ядосам баща си. Мая или Майа е другото име на богинята Деви, съпругата на Шива. Но означава и илюзия, измамния свят на чувствата. В това исках да вярвам — в нещата, които можех да видя, да чуя, да усетя. Не в странници и други светове.

Гейбриъл огледа неприветливия малък ресторант. ВЯРВАМЕ НА ГОСПОД, гласеше един надпис. ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПЛАЩАТ В БРОЙ.

— Ами братята и сестрите ти? И те ли се размотават с мечове и търсят странници.

— Бях едно дете. Майка ми произхождаше от сикхска фамилия, живяла във Великобритания три поколения. Тя ми даде това… — Мая вдигна китката си и показа стоманената гривна. — Казва се кара. Напомня ти да не правиш нищо, което може да посрами или да накърни честта ти.

Искаше да се нахранят и да тръгват. Навън можеше да си сложи слънчевите очила и да скрие очите си.

— Какъв беше баща ти? — попита Гейбриъл.

— Не ти трябва да знаеш за него.

— Луд ли беше? Биеше ли те?

— Разбира се, че не. Обикновено беше някъде в чужда страна да спасява странници. Никога не ни казваше къде отива. Никога не знаехме дали е жив, или мъртъв. Пропускаше рождения ми ден или Коледа и после се появяваше в най-неочаквания момент. Винаги се държеше така, сякаш всичко е нормално, като че ли е бил зад ъгъла да изпие една бира. Липсваше ми. Но и не исках да се прибира. Това означаваше, че трябва да продължим с уроците.

— Той ли те научи как да използваш меча?

— Това беше само част. Трябваше да науча карате, джудо, кикбокс и как се стреля с различни оръжия. Опита се да ме накара да мисля по определен начин. Ако пазарувахме в някой магазин, изведнъж ме караше да опиша подробно всички, които сме срещнали. Ако пътувахме заедно в метрото, ме караше да оглеждам всеки във вагона и да определя реда на нападенията. Първо атакуваш най-силния, после караш надолу.

Гейбриъл кимна, сякаш разбираше за какво говори.

— Какво друго правеше?

— Когато пораснах, баща ми наемаше джебчии или наркомани, за да ме следят по улиците след училище. Трябваше да ги забележа и да измисля как да се измъкна. Уроците бяха колкото се може по-опасни.

Помисли си да опише боя в метрото с футболните хулигани, но за късмет сервитьорката донесе втория хамбургер. Гейбриъл обаче не му обърна внимание и опита да продължи разговора.

— Доколкото разбирам, не си искала да ставаш арлекин.

— Опитах да живея като гражданин. Оказа се невъзможно.

— Яд ли те е?

— Не можем винаги да избираме пътя си.

— Май си сърдита на баща си.

Думите минаха под гарда й и я улучиха право в сърцето. За миг си помисли, че ще изпищи, че целият свят ще се разтресе.

— Аз… аз го уважавах.

— Това не значи, че не можеш да му се сърдиш.

— Остави баща ми — отвърна Мая. — Той няма нищо общо с положението ни в момента. Табулата ни търси и аз се опитвам да те защитя. Престани да фучиш напред с мотора. Трябва да си ми пред очите. Непрекъснато.

— Насред пустинята сме, Мая. Никой няма да ни види.

— Мрежата съществува дори да не виждаш линиите й. — Мая стана и преметна ножницата през рамо. — Довърши си обяда. Ще те чакам отвън.

През останалата част на деня Гейбриъл караше пред нея и се съобразяваше със скоростта на вана. Слънцето залезе, но те продължиха на североизток. На шейсет километра от границата с Невада Мая видя синкаво-зеленикавия неонов надпис на малък мотел.

Бръкна в чантата си и извади генератора на случайни числа. Чифт означаваше да продължат. Тек значеше да спрат. Натисна копчето. Генераторът показа 88167, тя премигна с фаровете и отби в покрития с чакъл двор.

Мотелът беше с формата на буквата и. Дванайсет стаи. Празен плувен басейн с пораснала на дъното трева.

Мая слезе от вана и тръгна към Гейбриъл. Трябваше да спят в една стая, за да го пази, но реши да не споменава този факт. Не го принуждавай, помисли си. Измисли си извинение.