Джон Хокс - Странникът

— Петър — обади се Вики.

— Точно така. Та Петър значи вади нож и отрязва ухото на слугата на първосвещеника, как се казваше…

— Малх.

— Точно така — каза Холис. — И значи на тоя Малх му отсичат ухото.

— Някой учени твърдят, че Петър бил зелот — обади се Мая. — Но баща ми вярваше, че е бил първият арлекин, споменат в исторически документ.

— Да не искаш да кажеш, че Христос е бил странник? — попита Вики.

— Арлекините са воини, не теолози. Не се изказваме кой странник е истинското превъплъщение на Светлината. Най-важният странник може да е Исус или Мохамед, или Буда. Или пък никому неизвестен равин, убит през Холокоста. Ние защитаваме странниците, без да оценяваме светостта им. Това оставяме на вярващите.

— Но баща ти е цитирал Библията — каза Гейбриъл.

— Произхождам от европейски клон на арлекините и ние сме тясно свързани с християнството. Някои арлекини виждат по-надълбоко в Евангелието на Йоан. Когато отвели Исус, Петър…

— … се отрекъл от него. — Холис се извърна от фурната. — Бил негов ученик, но се отрекъл три пъти от своя Бог.

— Според легендата арлекините били прокълнати заради това. Понеже Петър го предал в този момент, ние трябва да защитаваме странниците за вечни времена.

— Май не вярваш много на това — каза Холис.

— Това е библейска притча. Лично аз не го приемам, но наистина вярвам, че има тайна история на света. Винаги е имало воини, които са бранели пилигрими и други хора, тръгнали по пътя на духа. По време на кръстоносните походи група християнски рицари започнали да защитават пилигримите, които се отправяли към Светите земи. Балдуин II, кръстоносецът, станал крал на Йерусалим, ги оставил да окупират част от някогашния юдейски храм. Започнали да се наричат Бедните рицари на Христос или Рицарите на Храма на Соломон.

— Имаш предвид тамплиерите? — попита Гейбриъл.

— Да, това е по-широко разпространеното им име. Тамплиерите се превърнали в богат и силен орден, който владеел църкви и замъци из цяла Европа. Имали кораби и давали заеми на европейските владетели. Впоследствие се оттеглили от Светите земи и започнали да защитават хора, които извършвали духовни пътувания. Създали връзки с еретици, с богомилите в България и катарите във Франция. Били гностици и вярвали, че душата е залостена в тялото. Само хора, дарени с тайни познания, можели да избягат от този затвор и да влязат в други светове.

— А после тамплиерите били унищожени — каза Гейбриъл.

Мая бавно кимна, сякаш си припомняше история, която е чувала много отдавна.

— Френският крал Филип се боял от властта им и искал да заграби богатствата им. През 1307 година изпратил войските си в замъците на тамплиерите и ги арестувал като еретици. Великият магистър бил изгорен на клада и орденът престанал да съществува — публично. Но само малцина тамплиери били избити. Повечето минали в нелегалност и продължили делото си.

— Време е за обяд — каза Холис и сложи сандвичите на масата. Вики вече беше готова с плодовата салата. Мая като че ли се отпусна, но атмосферата все още беше напрегната. Мая се беше втренчила в Гейбриъл, сякаш се опитваше да разбере дали има сили да прекосява. Той пък явно разбираше какво си мисли. Беше забил поглед в чинията си и ровичкаше храната.

— Но защо се наричате арлекини? — попита Холис. — Арлекините нали са смешници?

— Приели сме това име през седемнайсети век. Арлекинът е герой от италианската комедия дел арте, обикновено умен слуга. Носи костюм на ромбове. Понякога свири на лютня или носи дървен меч. И винаги е с маска, която крие кой е.

— Но това италианско име — каза Холис. — Чувал, съм, че арлекини имало и в Япония, в Персия, навсякъде по света.

— През седемнайсети век европейските арлекини започнали да установяват контакти с воини от други култури, които също бранели странници. Първите ни съюзници били сикхите от Пенджаб. Също като арлекините, посветените сикхи носят ритуални мечове, казват се кирпан. Горе-долу по същото време сме се съюзили и с будистки и суфийски воини. През осемнайсети век към нас се присъединил орден от юдейски бойци в Русия и Източна Европа, които защитавали равините, изучаващи Кабалата.

Вики се обърна към Гейбриъл.

— Лъва от Храма, арлекинът, който защитавал Пророка, е от еврейски произход.

На Холис явно му беше забавно.

— Знаете ли, бил съм в онзи град в Арканзас, където линчували Айзак Джоунс. Преди трийсет години Националната асоциация на видни цветнокожи и някаква еврейска организация поставили плоча в чест на Закари Голдман. Направили го в памет на братската любов, защото арлекинът бил убил двама гадни расисти с прът.